Tobias Sammet: "Дадох най-доброто от себе си, но този път двойно"  

На 3 април на пазара излиза новото отроче на проекта на Tobias Sammet - AVANTASIA. Или може би беше по-правилно да кажем двете отрочета - The Wicked Symphony и Angel Of Babylon.

Предлагаме ви обширно интервю на Sammet пред Radio Metal дадено на 8 март.

Можеш ли да опишеш целия процес на записването на един албум на AVANTASIA? В какъв ред стават нещата? Кое правиш най-напред? Текстове, музика, оглеждаш се за изпълнителите?

Общо взето е работа на парче. Няма определен ред. Обикновено музиката е първа, преди музиката. Понякога тя е вдъхновена от гостите, които имам наум. Когато разбрах, че Michael Kiske ще е част от албума се появи песен с име Wastelands, която има мелодия с високи и дълги ноти. За Bob Catley, подсъзнанието ми беше пълно с MAGNUM. Много е вдъхновяващо. Така, че понякога самата идея за певец ражда песента. Но обикновено музиката е първа. След това имаш темата и текстовете трябва да са в тон с нея.

Предстоящия албум е най-впечатляващ от гледна точка на имената на гост-изпълнителите. Колко трудно е да се организира такъв проект? Имаше ли гости с по-големи егота от останалите.

Няма никакъв проблем. Честно да ти кажа, не мисля, че има някой от гостите с голямо его. Естествено всички те трябва да се сблъскат с моето собствено такова! Малко по-сериозно, певците винаги имат голямо его, но всички егота, които бяха замесени бяха в разумни граници. Така, че никакъв проблем нямаше.

По време на работата, някой от музикантите или певците внесе ли различен цвят в палитрата, която си си представял или дори по-добър?

Jorn Lande е някой, който винаги рови в нещата. Бяхме в студиото, работейки заедно и веднага си помислих : "О, Боже, той променя всичко..., но е яко." Ти му даваш насока, а той ти отговаря:"Това не е моят глас, да го направим по друг начин." Така, че да, случва се понякога. Все пак през по-голямата част от времето хората показваха, това което съм имал наум. Обикновено правя някакви демота където пея частите на другите певци, след това им ги давам и те записвам тяхната версия. Разбира се, обикновено тя е по-добра защото все пак те са хората, за които е писана съответната част. Те разбира се внасят своя отенък. Но не променят мелодии или нещо такова.



Очевидно Jorn Lande пее доста в новия албум. Защо?

Защото има ключова роля в историята. По някакъв начин той е моята противоположност, Месфистофела в сюжета, кралят на изкушението. Ето защо изпъква, няма друга причина. Разбира се, Jorn винаги е сигурен изстрел, има чудесен глас.

Когато слушаме работата свършена от гост-вокалистите в албума, например Meine или Tim Owens, осъзнаваме, че те остават верни на стила си, прилагайки го в атмосферата на музиката на AVANTASIA. Сигурно е било трудно да се постигне подобна химия. Беше ли сигурен в този резултат преди да започнат записите или се колебаеше докато не чу резултата?

Обикновено знаеш какво да очакваш. Направил съм толкова много албуми на AVANTASIA знам как да разположа един глас в главата си. Когато сесията в студиото започва е много хубаво да видиш това твое очакване потвърдено. Страхотно е да слушаш всички тези певци, които са те вдъхновявали. Когато чух Klaus да пее, ченето ми увисна и си стоях там с отворена уста.

Имаше ли други певци, с които искаше да се свържеш, но в крайна сметка не го направи защото не биха се вписали?

Разбира се, винаги си мислиш за разни хора... Мислих си да попитам Tony Kakko от SONATA ARCTICA, но не го направих - не защото гласът му не се вписва, а защото беше зает с неговия си запис и трябваше да взимам бързи решения. В крайна сметка реших, че ще се свържа с него в бъдеще. Записът беше вече достатъчно събран. Имах някои големи идеи в главата си, но щеше да е прекалено да включа още един певец. Но се познавам с него отдавна, така че може би ще участва в следващия албум.

По време на цялото Avantasia приключение имало ли е певец, с който си си мечтал да работиш, но не си успял. Като Arjen Lucassen, който се опитваше да се свърже неуспешно с Alice Cooper.

Разбира се: Bruce Dickinson! Това е като някаква шега между мен и Arjen Lucassen, защото аз имах Alice Cooper, а той не, но пък той имаше Bruce Dickinson. Винаги съм искал да го включа в албумите си, но той винаги е зает да лети. Пък и той не изглежда много заинтересован от проекта и аз го разбирам: когато си продал 60 или 70 милиона албума и си прекарал половината си живот на сцената и аз бих искал да правя нещо друго в свободното си време. Той е на 50, бил е на стотици сцени, има хиляди концерти... Разбирам добре, че иска да прекара свободното си време в кабината на самолет, а не записвайки друг албум.



Този албум звучи като микс от първите два албума и третия. Беше ли нарочно търсенето на това обобщение на кариерата на Avantasia, нещо като да кажете на слушателите: "Това е AVANTASIA"?

Не. За мен това е логичното продължение на The Scarecrow. Забавно е, че моят най-добър приятел с когото написахме историята за The Metal Opera прекара много часове играейки на PlayStation докато слушаше материала и той каза абсолютно същото нещо. Но не съм се замислял за това. Обикновено не ми харесва да се връщам към корените си. Това го правят идиотите, които го дават на хората само защото някой им е казал, че трябва да го направят. Аз не искам да се връщам никъде. Вече съм бил там защо да се връщам? Знам, че не точно това ме попита и разбирам какво имаш в предвид. И вероятно е така щом и най-добрият ми приятел го каза. Според него има много елементи от старата Avantasia като в Blizzard On A Broken Mirror. Никога не съм смятал да се замисля над това. Но ако е така, за мен е ОК!

Работата изглежда е приключена. Няма ли да ти липсва?

Определено. Питат ме напоследък дали съм щастлив сега когато албумът излиза. Някак си е добре защото напрежението изчезна. Не говоря за напрежение идващо от продажби или очаквания, а от креативна гледна точка. Емоционалното напрежение да предложиш нещо на публиката го няма. Това е нещо, за което не съм особено тъжен. Това, което идва сега е пост-продуктивната дупка. За дълъг период от време имах да правя нещо всяка сутрин когато се събуждах или поне имах някаква цел. Изведнъж всичко това го няма. Това ме право някак си тъжен.

Веднъж каза, че тази глава "може да е последният епос, който ще съм в състояние да предложа, така че искам да е най-значимата ми творба, над която съм работил". Сега когато албумът предстои да излезе, смяташ ли, че си постигнал тази цел? Това ли е твоят шедьовър? Мислиш ли, че си положил всички усилия, на които си способен? Това постижението на живота ли ти е?

Определено. Беше толкова интензивен и емоционален процес, вложих толкова много работа в това...работих здраво за всеки албум, все още се гордея с тях. В някои неща не се справих толкова добре, но съм горд. За тези два албума, това от което се гордея е, че дадох най-доброто от себе си, но този път е двойно. Има 22 песни и само една от тях - Promised Land е чувана досега. Останалият материал е нов и концепцията е толкова огромна. Хората си нямат на представа какво е да продуцираш 21 песни и смятам, че всички те са чудесни. Няма и една песен, която бих изхвърлил. Ако мислех, че някоя от тях не е достатъчно добра щях да направя само един албум вместо да я захвърлям. Имахме толкова много бек-вокалисти, толкова много клавири и аранжименти...Когато и да ни потрябваше вокалист, ние му се обаждахме. Беше нещо като "Саша, имаш нужда от този вокалист? Докарай го, плати му. Искаш това студио? Отиваме там." Прекарахме две седмици само с мастерирането, без смесването, само мастерирането. Това е ненормално!

Значи не съжаляваш?

Изобщо. Похарчихме много пари, но не съжалявам.

А сега какво?

Не знам. Определено EDGUY: ще ходим на турне и ще работим по новия албум. Ще работим колкото време ни е необходими, няма да насилваме нещата, няма да направим албум за няколко месеца. Ще бачкаме докато не видя светлина в тунела и имам ясна визия, че това е албумът, който трябва да излезе след Rocket Ride и Trinitus Sanctus.

Някои артисти и фенофе смятат, че когато една група изкара шедьовър то тя трябва да спре дотам вместо да рискува да продължи с нещо, което да не покрие очакванията. Ти какво мислиш? Не е ли това липса на смелост?

Мисля, че е глупаво да слушаш какво говорят разни хора. Аз не казвам на никого какво да прави, стига да не наранява други хора. Искам да съм щастлив и ако спра всичко това няма да ме направи щастлив. А да спра само защото някой мисли, че трябва да спра би било много глупаво. Това не са Олимпийските игри, просто искам да прекарвам времето си в продуцирането на нови албуми, наслаждавайки се на процеса на продуциране. Каквото и да излезе накрая, било то и фюжън-джаз албум, мамка му, ще го направя! Или може би защото мразя фюжън-джаз.

Кога ще видим филм или сериал базиран на Avantasia с Tobias Sammet като главен герой?

Никога. Мразя да снимам клипове, мразя да стоя пред камера. Всички си мислят, че съм гладен за внимание, но не искам да съм пред камера, мразя я. Все пак, видеото, което направихме за Dying For An Angel беше яко по две причини: първо защото Klaus Meine беше до мен и второ защото бях хувабо облечен. Имах шапка и приличах на Чарли от Чарли и шоколадовата фабрика! Не бях вече аз. Ето защо приех да участвам във видеото, но по правило мразя камери.

Научихме, че SCORPIONS приключват с кариерата си след следващото турне. След като си работил с Klaus знаеше ли за това? Какво мислиш по въпроса?

Klaus не е споменавал и дума за това, научих от вестника. Всъщност гаджето ми прочете за това във вестника и ми каза:"Чу ли новината?" За мен като фен е много, много тъжно. Но уважавам решението им, понеже не е било лесно да го вземат. Говорих с Klaus за това и той ми каза, че членовете на групата ще си останат приятели, нещо което не бива да приемаш за даденост дори и след толкова много време. Ако бяха продължили вечно, вероятно щеше да разруши легендата за групата. Всичко трябва да свърши в даден момент. Смятам, че това е много смело решение и аз го уважавам.