Kirk Hammet: "Албумът е като локомотив, който идва да те отнесе"  

Китаристът на METALLICA Kirk Hammet даде интервю за rollingstone.com Ето го и него:

Работите по новия албум на METALLICA вече почти три години. Как решавате кои рифове и сола да оставите, а другите да изхвърлите?

Знам го чак когато го направя. Винаги се опитвам да направя едно соло по възможно най-добрия начин. Примерно за една от песните записах цели 100 сола, а това, което остана е само 25 секунди. Но е очевидно, че всичко е завършено когато солото се добави. То е или “Wow!” или не е достатъчно добре. Нещата са така – черно или бяло.

Как би описал ролята си в METALLICA където има двама китаристи?

James и аз винаги сме се допълвали. Никога не сме стигали до китарни караници като в много от групите където има двама китаристи. Неговата роля е базисна – ритъм и перкусии. Докато моята е по-технична. Аз виждам китарата като съвкупност от скали и тонове. Пиша рифове и аранжирам акорди, за да съм сигурен, че си пасват хармонично.

В много от албумите ни през 90-те се занимавах с аранжиране търсейки да пипна някоя част, за да я направя по-вълнуваща – някъде текст, някъде звук, все нещо някъде трябваше да се пипне. Отказахме се от това. Върнахме се към едногласното звучене на китарите от 80-те. Албумът върху който е работим е за METALLICA като едно цяло – като локомотив, който идва към теб, за да те отнесе.

Има ли някое соло от ранните ти години, което да е било като някакво откритие за теб?

Да, когато момчетата чуха солата за Creeping Death и Ride the Lightning, които звучаха различно от това, което бяха свикнали да чуват дотогава. Dave Mustaine свиреше бързо през цялото време. Аз свиря по-мелодично. Свиря различните части в едно соло по възможно най-разнообразен начин. Междувременно винаги съм бил малко блудкав, признавам си.

Как написа риът за Enter Sandman. Някои хора разпознават прилика с Smoke on the Water и Whole Lotta Love.

Един приятел има музикален магазин и в него имаше един голям надпис “no enter sandman”. SOUNDGARDEN тъкмо бяха пуснали Louder Than Lovе. Опитвах се да предам тяхното отношение чрез по-тежки рифове. Беше 2ч. През нощта. Записах го на касета и не се сетих повече за него (рифа). Когато Lars го чу, каза “Това е наистина страхотно. Само повтори първата част четири пъти.” Точно това предложение го направи още по-завладяващ.

Ти си на 15 когато започваш да свириш на китара. Звучи доста късно имайки в предвид, че си отрасъл в Сан Франциско, страхотен музикален град и имаш по-голям брат с много записи.

В края на 70-те да започнеш на 15 беше все още рано. Научих се да свиря упражнявайки се със записите стотици пъти. Първото парче, което се научих да свиря прилично беше Purple Haze. Спомням си как свирих Dazed and Confused на LED ZEPPELIN. Свирех само нея докато не науча цялата половин часова версия. Това си е направо енциклопедия за рифове. Но цялото ми отношение към китарата се промени като чух Mother Mary на UFO. Техният китарист Michael Schenker свиреше блусарски сола. И до ден-днешен UFO са любимата ми група в целия свят. Когато свирех Doctor Doctor на сина ми, когато то беше само на година и половина, направо откачи.