Най-добрите метъл албуми за Септември  

Септември определено беше най-силен тази година откъм нова продукция. Самият факт, че METALLICA присъстват с нов албум оставят това определение без съмнение.

1. Metallica - Death Magnetic

METALLICA се завърнаха! С гръм и трясък! Убийствен албум връщащ ги най-добрите им години или поне доближаващ ги до тях. Класика с ново звучене. Най-впечатлен съм от завръщането на Kirk в най-добрата му форма, Lars се справя добре, James си е класа. Очаквах малко повече от Rob, в смисъл да има по-голяма роля, но той си върши перфектно това, което се изисква от него.

1. That was just your life

Първата песен е като сбъдната траш мечта. Убийствени китари, здрави ударни и сравнително добър текст от James. Песента е малко повече от седем минути като единствения малък проблем като че ли са бас-барабаните, които на места идват в повечко. Като цяло страхотна песен за начало на албума.

2. The End of the Line


Тази песен излезе в работен вариант още миналата година, т.е. свиреха я по разни концерти. Още тогава звучеше добре, но сега са я изпипали до съвършенство или айде почти. Убийствени рифове през цялото време, дори не усещаш кога започваш да си тресеш главата. Тук тежките ударни са си точно на мястото. Нелош текст. И разбира се - солото, невероятна работа на Kirk.

3.Broken, Beat, and Scarred

Тази песен ти навява спомени за класическата METALLICA. Яки рифове и отново добро соло. Чудесно парче, ако имаш нужда от нацепване на тиквата.

4. The Day That Never Comes

Това беше първия сингъл от албума вече има и клип към него. Противно на смесените мнения, които се завъртяха аз останах впечатлен от тази песен, която е в стила на One, Sanitarium и Fade To Black. Това, което я отличава е, че е различна от всички останали в албума. Не случайно е избрана за първи сингъл, защото това е радио песента от албума, която може да се слуша от почти всеки. А какво да кажем за финала? Ами Kirk просто кърти мивки и умивалници.


5. All Nightmare Long

О, мамка му! С това направо ме отнесоха! Най-доброто парче за мен от албума! Извинявам се ама тия минават 40-те, а са все още толкова бързи. Убийствено бързи! Ако изсвирят това толкова бързо и на живо спокойно мога да се самоубия от кеф. Страхотни вокали и отново мивките и умивалниците на Kirk. Lars също се справя добре. Не съм си и мечтал да извадят толкова класическо траш парче на тези години. Пълно десет за тази песен!

6. Cyanide

Първото парче, което изсвириха на живо. Тук за пръв път чуваме по осезаемо баса на Rob. Значително по-спокойно парче, което като е ли ти дава почивка преди края.


7. The Unforgiven III

Личната песен на James в албума написана изцяло от него, включително и солото, което ме разби от кеф. Чудесен текст. За първи път в песен на METALLICA чуваме клавишни, пианото започва с цели 30-секунди и точно когато си се настроил да бъде така през цялото време идва чудовищен риф, който те събужда. Невероятна вариативност от мелодии, чудесно навързани една с друга. Това парче ясно показва таланта на Jаmes и не мога да не го призная, макар че всички го знаем.

8. The Judas Kiss

Тук най-впечатляващ е припевът, страхотна мелодия. Текстът също е интересен. Като цяло една нелоша песен.

9. Suicide and Redemption

Тук няма какво толкова да се говори. Най-накрая имаме нов инструментал, повече от десет минути. Просто се облягаш назад и се наслаждаваш.

10. My Apocalypse

И за финал получаваш като десерт нов класически траш в стила на Ride the Lightning. А солото тук е размазващо.

2. Trivium - Shogun

Последният албум на TRIVIUM комбинира елементи от предишните два Ascendancy и The Crusade. Често групата е обвинявана, че се влияе твърде много от стила на Metallica, аз пък бих попитал, какво лошо има? Това опредлено се забелязва в пеенето на Matt Heafy, но в това CD той отново използва и писъци, нещо което не може да се каже за James Hetfield.

В Shogun отново имаме здрав траш с галопиращи рифове и изобилстващи сола. Trivium балансира тези old school елементи с модерните тенденции. Композициите на групата без съмнение са се развили в добра насока. Песни, които заслужават внимание са Kirisute Gomen, Insurrection и Like Callisto To A Star In Heaven.

3. Evergrey - Torn

Torn е продуциран изцяло от EVRGREY, което означава, че звученето му е такова каквото го иска групата, а не звукозаписната компания. Това връща звученето в класиката на Evergrey - тъмно, тежко, с атмосфера. Някои от елементите на Monday Morning Apocalypse са запазени, но като цяло е повече като Recreation Day.

Песните са композирани в стила на пауър и прогресив метъла с много мелодия в тях. Рифовете са тежки, а използваните клавишни внасят необходимата атмосфера без да я правят прекалено мрачна. Вокалите на Tom S. Englund са доста добри и той влага доста емоция в тях.

4. Amon Amarth - Twilight Of The Thunder God

Въпреки, че звученето на AMON AMARTH е запазена марка, някои нови елементи в Twilight Of The Thunder God го правят достатъчно свеж и новаторски. В него има повече мелодия откогато и да било. В същото време все още има достатъчно бруталност с интензивните китари и вокалите на Hegg.

Способностите на Amon Amarth в композирането на песните са в пълна сила в това CD. Тежки рифове, допълнени от силни мелодии, използвани са и клавишните за добавяне на мрачна атмосфера. Текстовете както обикновено са за норвежката митология и епични битки и герои. Накратко, Twilight Of The Thunder God е всичко, което се очаква от албум на Amon Amarth.