Интервю с James Hetfield от METALLICA  

BW&BK направиха интересно интервю с фронтмена на METALLICA James Hetfield няколко часа преди концерта им във Ванкувър.

Как се чувстваш след новия албум?

Изключително. Все още е някак невероятно. Като се замисля по едно време бяхме на прага да се разпаднем, всеки крещеше на другия, че не иска да е с другия и в един момент сме по-силни от всякога и изкарахме албум, който показва, че все още сме живи.

Сигурно е много яко просто да си стои държейки албума в ръка и да си казваш:"Мамка му, направихме го."

(Смее се) Наистина усещането е приятно. И очевидно помага когато получаваш позитивни отзиви. Каквото и да си говорим, макар и да не искам да говоря за всички артисти те си казват "Ние правим това за нас, правя го за себе си", много е приятно да чуеш от някой друг, че си свършил страхотна работа, човешко е.

Текстовете ти...Lars казва, че е бил изненадан и малко тъжен, че в тях все още толкова много гняв. Какво мислиш за това?

Чувствам се щастлив от това (смее се). Доволен съм, че го има (гневът). Той поддържа живота ми. Заедно с другите неща, които го поддържат. Всеки от нас си има нещо. Всички имаме някакви недостатъци, които са си ок за нас, да работим с тях. И понеже гневът си е тук, той не е просто гняв. Трябва да го изразя в работата си. Дефектите на Lars се показват на други места (смее се) където хората не могат да ги прочетат, но всеки от нас има нещо, по което работи. Аз имам възможността да го изразя. А да изразявам нещо е едно от най-лесните за мен неща.

Има ли щастие в теб, което не изразяваш толкова много?

Абсолютно. Нараства все повече и повече. Лесно е. Може би довечера когато видиш на сцената, колкото и да е глупава, четири момчета да се усмихват толкова много, доволни от това, че са там горе и знаят, че за това са на Земята - Да са заедно, да правят музика и приятно шоу на живо където хората могат да се откъснат от реалността.

Мислиш ли, че ще дойде момент когато ще сте твърде стари да правите това? Кога ще спре? Кога Metallica ще спре?

Със сигурност. Защо? Ще спре защото...(дълга пауза). Ами смъртта няма да го спре, пироефектите няма да го спрат. Да, какво би го спряло? Автобусните катастрофи, не знам. Мисля, че когато Lars и аз решим да не го правим повече или нещо се случи с някой от нас двамата, тогава вероятно ще спре. Но това не означава, че духът на Metallica или любовта към Metallica ще изчезнат. Писането на музика винаги ще бъде част от мен и моето изразяване.

James Hetfield...имаме персонажът James Hetfield. На сцената си истинско чудовище...

(Смее се) Наистина ли?

Като си говоря с теб си готин тип, смееш се много. Откъде идва персоната на сцената?

27 години свирене на живо и израстване в Лос Анджелис, антипатията към тогавашната сцена. Мисля, че голяма част от този персонаж се е развила от там откъдето идваме. Скоростта, честотата, шумът, искахме да привлечем внимание. Израствайки в Лос Анджелис и свирейки с всички онези glam групи когато сцената беше само визия, прическа и подобни. А ние не бяхме такива, искахме да правим музика, затова трябваше да свирим шумно и бързо, за да ни забележат. Това (ролята) е част от развитието ти, твоят щит, можеш да се скриеш зад него. Обзема тялото, душата, гласът ти, на по-високо ниво си. Когато си на сцената това означава нещо. Със сигурност не бих правил нещата от сцената пред семейството си като благодарност (смее се). Не бих. Музиката и публиката ме отвеждат някъде другаде. Това е нещо като олимпийски игри за нас (смее се). Отиваш надалеч.

Имаш ли нужда от това?

Да. Звучи като пристрастяване, но не е нещо ново. Някак си чисто, като здравословно пристрастяване (смее се). Да си на сцената....чувствам се биполярен. Преминавам от някакво откачено чудовище до
Nothing Else Matters където се опитвам да се докосна до душевността на хората и да се свържа с нея. Така, че има доста крайности там (на сцената) и това зависи от песента.

Some Kind of Monster: сега след като мина малко време и е време за равносметка, съжаляваш ли за нещо?

Гледам го всяка вечер (смее се).

2.5 часа е.

Да, пускам си го на сцената...(смее се). Не, не съжалявам. Бих казал, че това е едно от най-добрите неща, които...беше голям подарък за нас по това време. Да направим албум и да го започнем... превърна се в нещо друго. Превърна се в разпадането на една група, на приятели, на една дълга кариера. Снимаха ни с камери когато не искахме да ни снимат (смее се), снимаха ни и когато искахме да ни снимат...камерите бяха там и бяха като огледало за нас. Научихме много за нас самите и за останалите. Сега има много свобода като следствие от това. Филмът показа грозотата ни пред света и това ни направи по-силни. Видяхте ме в ъгъла плачейки. Видяхте Lars да ми крещи когато исках да го убия. Видяхте мръсното бельо. Това ни даде свобода, нови приятели, защото ни видяха като човешки същества, и спечелихме повече уважение.

Хората ви поставяха на пиедестал. а филмът показа човешката страна.

Да. а хората искат персоната от сцената. те си мисля. Те смятат, че това си ти и когато ги срещнеш на летището трябва да се качиш върху багажа и да им изкрещиш "Майната ви". Сега те знаят много повече за нас. И заедно с това идва някаква психоза когато хората си мислят, че те познават. Но е хубаво да те познават и когато някой може да те види да вечеряш със семейството си и да си каже, че няма да те тормози.