SIRENIA - The Path to Decay (ревю)  

SIRENIA е отрочето на основателя на TRISTANIA Morten Veland когато той ги напуска. Новата му група винаги е имала гласове за и против музиката си. Първите им два албума At Sixes and Sevens и An Elixir for Existence получиха много позитивни критики от привържениците на готик-метъла. Това обаче не беше така с албума им от 2007г. Nine Destinies and a Downfall, който беше първия им направил опит да пробие сред по-широката маса публика. Радио слушаеми песни като My Mind's Eye бяха възприети сред публиката на групи като Evanescence и това им спечели внимание, едновременно позитивно и негативно. Какво тогава да кажем за новия им албум? Дали е албум за верните фенове на Sirenia или отново е опит за печелене на внимание?

The 13th Floor беше дългоочакван от феновете на Sirenia по няколко причини. Една от тях е свиренето на Veland, но най-вече новата испанска вокалистка Ailyn.

Отварящото парче и първи сингъл The Path to Decay е като атомна бомба и красноречив отговор на всички притеснения. Да започнем с Ailyn. След целия негативизъм, който получи тя от готик специалистите, тя е изненадващо добра в новото си поприще. Играе ролята на сирена много добре и макар гласът й да не е кой знае колко мощен, той е достатъчно очарователен да ни представи многото мелодични припеви в албума. И сякаш тук идва и споменатото вече притеснение, че албумът е много поп-ориентиран. Ръмжащите вокали на Veland са ограничени до минимум като по-голямото внимание е съсредоточено върху Ailyn и хорът, който винаги си звучи на място, което си е страхотно подобрение сравнено с предишните албуми.

Композициите не са толкова дълбоки и сложни както бихме могли да очакваме от Morten, но все пак има няколко изненади. The Mind Maelstrom е добра отплата за парите на феновете на Tristania, а The Lucid Door е завладяваща и чувствителна песен, заредена с емоции. Много от парчетата са поп ориентирани като споменатата вече The Path to Decay и Lost in Life, но дори и те биха се харесали на готик-маниаците за разлика от някои предходни изпълнения в този дух.

Страхотно решение за край на албума е Sirens of the Seven Seas, която е епична и мощна, точно това, което очакваме от Sirenia.

Като заключение трябва да кажа, че този албум едновременно би се харесал на феновете и на Nightwish, и на Trail of Tears например, което прави този албум универсален и слушаем за почти всеки фен на тази музика.

Траклист:

01. The Path To Decay
02. Lost In Life
03. The Mind Maelstrom
04. The Seventh Summer
05. Beyond Life's Scenery
06. The Lucid Door
07. Led Astray
08. Winterborn 77
09. Sirens Of The Seven Seas