MEGADETH - Endgame (ревю)  

"Това е краят на пътя, това е краят на линията (границата), това е краят на играта", така се провиква Dave Mustain в заглавното парче на новия албум на MEGADETH Endgame.

Megadeth се завърнаха с нов албум, с нов китарист и с...отмъщение. Dave е ядосан на много хора и ако сте член на правителството, бившо гадже или брокер от Уол Стрийт пригответе се да го отнесете. Текстовете на Dave са поне толкова добри колкото музикалните висини, които достига с новото си отроче. А да виним за този невероятен музикален чук, който ни връхлита (освен самия Dave разбира се)? Естествено, новият китарист Chris Broderick.

Dave сравнява откриването на Broderick с момента когато Ozzy намира Randy Rhoads. И можем само да подскачаме от щастие, че бившия член на Jag Panzer и Nevermore мина под крилото на Mustain. Broderick не само свири като Marty Friedman, но и залепва своя собствена марка с уникалния си стил. Дори ще си позволя да го сравня с младия Mustaine. Искате доказателство? Ами пуснете си отварящия албума инструментал Dialectic Chaos и ще се сблъскате с умопомрачителен китарен дуел между чичко Dave и младия Chris. Аз лично не мога да кажа кой е победителят. Можем само да се надяваме Broderik да се навърта около Megadeth поне и в следващия албум.

За много от вас не е тайна, че основният драскач в този сайт е умопобъркан фен на групата на онзи с големите ръце - James Hetfield и датската му дружка Lars. Като такъв вероятно се предполага, че би трябвало да направя тъпо пристрастно сравнение между Endgame и Death Magnetic. Нищо подобно обаче няма да се случи. Когато нещо е класа, място за пристрастия няма. Единственото, което има значение е, че новата резачка на MegaDave е завръщането на групата там където й е мястото - сред най-добрите, редом до Metallica и Slayer (и от тях очакваме албум заслужаващ подобно ревю).

Опитах се да отделя песните от албума, които да препоръчам да изслушате внимателно. Накрая стигнах до извода, че е най-добре всички да се слушат внимателно. По много пъти! И все пак като се понапъна още малко нека спомена споменатата вече Dialectic Chaos, вдъхновената от Lord of the Rings This Day We Fight и 44 Minutes. Така обаче мога да изредя всичките единадесет.

Без да коментираме непрекъснатите самодоволни (този път поне има защо) словоизлияния на Dave под път и над път, няма как да не признаем, че този път дори и собствените му рибки се удавиха защото бяха сполетени от Mega-вълна. Endgame не е краят на играта за Megadeth, а най-доброто ново начало, което можеха да направят.


Траклист:

01. Dialectic Chaos
02. This Day We Fight!
03. 44 Minutes
04. 1,320'
05. Bite The Hand
06. Bodies
07. Endgame
08. The Hardest Part Of Letting Go... Sealed With A Kiss
09. Head Crusher
10. How The Story Ends
11. The Right To Go Insane

Endgame излезе на 15 септември чрез Roadrunner Records.