Най-добрите метъл албуми за 2009г.  

2009г. почти си отиде и е време за равносметки. От гледна точка на метъл продукцията, то определено няма от какво да се оплачем. Ето и нашият избор на най-доброто излязло през последните 12 месеца.

10. CANDLEMASS - Death Magic Doom

Това е вторият албум с новия вокалист Rob Lowe. За разлика от предишния King of the Grey Islands (2007) песните от този са писани специално за него и резултатът е размазващ. Едва осемте парчета в тавата съдържат почти всичко, което се очаква да има в един албум на Candlemass като се започне с бързата If I Ever Die и се стигне в ала-Sabbatt парчето Hammer Of Doom.

9. KATATONIA - Night Is The New Day

Night Is The New Day е албума, с който KATATONIA най-накрая успяха да се доближат до качеството демонстрирано с Viva Emptiness от 2003г. Невъзможността на вокалиста Jonas Renkse да изпълнява тежки вокали (по здравословни причини) се оказва по-скоро предимство за бандата. Песните са дълбоки, завършени и мелодични, а такава като Day and Then the Shade може спокойно да се нарече нова Katatonia класика.

8. DREAM THEATER - Black Clouds & Silver Linings

Black Clouds е завръщането на титаните на прогресивния метъл към сложните композиции, нещо, което ги направи велики. Това е група където нивото на музикантите е може би най-високото като математически сбор и естествено очакванията към тях са големи. За наше щастие в този албум те са оправдани до най-висока степен. Една от причините за това е все по-дълбокото навлиза в метъл територията с тежки рифове, двойни каси и т.н. В този диск като, че ли James Labrie не дава признаци да се измъчва с по-тежките части на песните, а и Mike Portnoy му помага активно на моменти. В албума има няколко шедьовъра като A Nightmare to Remember и A Rite of Passage, които звучат уникално на живо и смятам, че всеки, който е бил в Каварна през лятото може да го потвърди.

7. ALICE IN CHAINS – Black Gives Way To Blue

Когато група като ALICE IN CHAINS загуби вокалист като Layne Staley, то трябва да се вземе решение дали това е същата група като преди, или ще бъде подета нова посока. Разбира се, има и крайно решение като прекратяване на съществуването си, нещо което за щастие не се случи. Със заставането на William DuVall на микрофона Alice in Chains успяха да направят и двете неща едновременно - да, той звучи като Staley, но не дотолкова, че да бъде наречен негов клонинг. а това е важно за задържането на старите фенове както и привличането на нови такива. Black Gives Way to Blue е много близо до триумфа и всички трябва да сме доволни, че групата ни предлага познато, но не и копирано звучене.

6. BEHEMOTH - Evangelion

Evangelion като, че ли е най-доброто излизало от полските машини досега. В албума пак могат да се открият скоростта, агресията и гъстотата на предишни албуми като The Apostasy от 2007г. например, разликата е, че този път нивото на звученето е в съвсем друга орбита. Всеки, който харесва бруталната музика то Evangelion е правилният избор. Това като, че ли е квинтесенцията на Behemoth.

5. HEAVEN AND HELL – The Devil You Know

HEAVEN AND HELL всъщност е групата, която може да се определи като Black Sabbath + Dio. The Devil You Know е първият албум на бандата с това име. Тези момчета са тук отново и ни дадоха това, което очакваме - първокачествен heavy метъл. Бандата е успяла да развие по-тежко звучене в по-бавно темпо. На думи тази промяна може и да не звучи добре, но музикално звучи повече от отлично.

4. AMORPHIS - Skyforger

Някои може и да кажат, че Amorphis са омекнали прекалено много, но за мен те просто са се извисили до най-висшите нива на метъл сцената. Skyforger е идеално продуциран мелодичен метъл албум с прогресивни и death елементи. Резултатът е произведение, което в никакъв случай не звучи твърде полирано , още по-малко пък комерсиално. Не знам дали този албум може да се нарече шедьовър, но е поредната добре свършена работа от финландците.

3. MEGADETH - Endgame

Megadeth се завърнаха с нов албум, с нов китарист и с...отмъщение. Dave е ядосан на много хора и ако сте член на правителството, бившо гадже или брокер от Уол Стрийт пригответе се да го отнесете. Текстовете на Dave са поне толкова добри колкото музикалните висини, които достига с новото си отроче. А кого да виним за този невероятен музикален чук, който ни връхлита (освен самия Dave разбира се)? Естествено, новият китарист Chris Broderick. Endgame не е краят на играта за Megadeth, а най-доброто ново начало, което можеха да направят.

2. SLAYER - World Painted Blood

Истинските SLAYER се завърнаха!!! Така както ги искаме - агресивни, злобни и къртещи мивки, умивалници и бидета. Този албум се доближава до най-доброто, което Slayer са издавали като Reign in Blood и Seasons in the Abyss например. В парчетата има толкова много характерни за траш величията неща като картечни рифове със свръхзвукова скорост, отнасящи глави сола и не на последно място - ударните на Dave Lombardo. Нещо, което също е отново тук - мелодии, които ти остават в мозъка. Вокалите на Tom Araya са изчистени и му се разбира всяка дума. Единствената причина да не поставя този албум до гореспоменатите класики е, че има едно-две парчета, които бягат от горните характеристики. Но пък има такива като едноименното World Painted Blood, Psychopathy Red и Public Display of Dismemberment, които са костотрошачки отвсякъде.

1. MASTODON - Crack The Skye

Абсолютен шедьовър! Вероятно много от вас няма да се съгласят с това първо място, но е факт, че когато останалите групи на възрастта на Mastodon правят крачка напред, то тези пичове правят поне три. Crack The Skye е малко по-полиран от предходните CD-та, но традиционните за Mastodon експериментиране и странни нововъведения отново са налице. Бандата винаги започва мощно и Oblivion не е изключение. Способностите на Mastodon обаче се открояват най-много в 11-минутното парче The Czar където има редица клавишни партии и китари, които от време на време добиват фънк звучене, но от друга страна има изключително технични моменти. Това е фамозно парче, което сменя посоката и темпото на няколко пъти без да се повтаря.

Разбира се тук могат да влязат и редица други имена като W.A.S.P, RAMMSTEIN i PARADISE LOST например, но местата са само десет.