Най-добрите метъл албуми за януари  

Време е да дадем рестарт на месечната ни класация за най-доброто излязло през последните 30 ( в случая 31) дни.

1. GAMMA RAY - To The Metal

(earMUSIC/Edel Music)

Немските power машини се завръщат след три годишно отсъствие. Естествено е след такава пауза да очакваме нещо качествено и Kai Hansen и компания са се постарали да не останем разочаровани. To The Metal може да се опише накратко като чист метъл. Групата звучи силно във всяка една песен, със запомнящи се мелодии и още по-здрави рифове, които и за миг не ни оставят да се отегчим. Не липсва и разнообразието с присъствието на песни като Empathy и No Need To Cry, които почти се вписват в определението "балади". Вокалист като Kai Hansen трудно би предложил нещо различно от изключително качествено изпълнение, съчетано с вариране между различните стилове на пеене, които може да ни предложи.

Не забравяйте, че можете да чуете Kai и компания на 21 февруари в клуб Blue Box в столицата.

2. ORPHANED LAND - The Never Ending Way Of ORwarriOR

(Century Media Records)

ORPHANED LAND е израелска банда, която съществува от 1991г. The Never Ending Way Of ORwarriOR обаче е едва четвъртият студиен албум, който вижда бял свят. Едва ли причината за това е дългата работа по даден диск, но определено дългите паузи се отразяват добре на качеството. За група излизаща от страна с толкова малко традиции в твърдата музика (изключваме SALEM), този запис прави чудесно впечатление. Не бих си позволил да ги нарека Dream Theater на Близкия Изток, но до голяма степен могат да се открият прилики в доста прогресивния им стил, в който обаче има и траш, има и death.

3. CREMATORY - Infinity

(Massacre records)

CREMATORY някак си успяха да оцелеят през годините и дори през последното десетилетие ни радват с нов албум на всеки две години. Infinity е продължение на започнатата тенденция от миналия им албум Pray, с който се върнаха към звученето от първите си записи. Въпросното звучене придоби много повече 'doom' елементи и стана много по-мрачно. Изглежда Crematory са намерили вярната формула, за да бъдат успешна група - пишат запомнящи се парчета с мелодия, които същевременно са и достатъчно тежки. Infinity звучи модерно, но същевременно напомня на класически тави като Crematory и Awake.

4. MNEMIC - Sons of the System

(Nuclear Blast)

Датският индъстриъл квинтет MNEMIC отново ни зарадва с добре свършена работа с четвъртия си студиен албум Sons of the System. Това може би е и най-доброто, което сме чували от тях. Звученето на Mnemic много напомня на това на Fear Factory. Фокуса в музиката на бандата е в механичното послание към слушателя. Двамата китаристи Mircea Eftemie и Rune Sigart предлагат здрави рифове, които удрят като чук, а вокалистът Guillaume Bideau се заиграва в различните стилове на пеене. Определено диск, който заслужава да се чуе.

5. OVERKILL - Ironbound

(Nuclear Blast)

Траш ветераните от OVERKILL ни предлага малко солидна порция старомоден траш, който би се харесал на феновете на класиката в жанра, макар и на моменти да звучи малко еднообразно.