Mike Portnoy е съкрушен, че DREAM THEATER продължават без него  

Един от основателите на DREAM THEATER, вече бившият им барабанист Mike Portnoy, говори за предаването на VH1 That Metal Show като отново беше засегната темата за раздялата му с бандата.

Какво е довело до напускането му на бандата?

Краткият отговор, както би отговорил всеки музикант е, че да си в група е като да си женен, но всъщност, да си в банда е като да имаш четири брака едновременно - женен си не за един, а за четири човека. Така, че както при всеки брак, преминаваш през сътресения. Само бих казал, че можеше да си вземем почивка. Защото 25 години без почивка е много дълго време. Не мога да се сетя за нито една група, която за 25 години да не си е вземала почивка от цикъла албум-турне, албум-турне. А аз обичам другите момчета от DREAM THEATER, те са ми братя и ми беше много трудно дори да го предложа. Но аз обичам детето си - DREAM THEATER е моето дете - но понякога в един брак поставяш детето преди връзката. Винаги ще обичам детето. Предполагам, мога да кажа, че съм разлюбил някои от съпругите. Мога само да кажа, че не съм искал да напускам групата. Просто казах, че 25 години са много, нека вземем година-две почивка и после да се върнем заедно. Феновете биха били доволни, а ние с презаредени батерии. Те не искаха да чакат. Така, че трябваше или да започна работа по новия албум против волята си или да се отдръпна.



Дали задълженията му с AVENGED SEVENFOLD са повлияли на решението да напусне DREAM THEATER

Не. Е, може и да е изиграло някаква роля за другите членове, но всъщност когато аз свирих с AVENGED, с DREAM THEATER току-що бяхме завършили 14-месечно турне, а след такъв период винаги спираме за няколко месеца. Аз обаче говорих за нещо като година. AVENGED не изигра роля в решението ми. За да съм напълно честен имаше два момента когато съм се замислял сериозно. Първият път беше когато бях в Ню Йорк когато бях с вас (говори за That Metal Show с Eddie Trunk, Jim Florentine и Don Jamieson). Тогава свиреха FOZZY. След това излязохме да вечеряме с Chris Jericho, който ни е приятел, момчетата от AVENGED бяха с нас, както и тези от ANTHRAX, Vinnie Paul и Bumblefoot (китарист на GUNS N' ROSES). Спомням си тази вечеря с всички тези хора, огледах се наоколо и си казах, че никой от останалите в DREAM THEATER не познава истински тези хора и, че са ми добри приятели. Тогава осъзнах, че съм се отделил и съм навлязъл в други кръгове.

Другият момент беше на последния концерт от турнето, който беше в Токио. След шоуто се събрахме да вечеряме заедно с екипа. След 14 месеца на път се бяхме разчувствали, че турнето свърши. Всички бяхме там - бандата и екипа, а един от групата, без да назовавам имена, дойде със слушалки в ушите и iPod-а си, без да ги свали цялата вечер, вместо да се социализира с нас. Тогава си казах, че нещо трябва да се промени. Нещо трябваше да се разтресе бандата, но не съм мислил, че това ще е моето напускане.

За шансовете някога да се завърне в DREAM THEATER.

Дам. Може да се случи, може и да не се случи. Не знам. Зависи от тях. С удоволствие бих се събрал с тях след някоя и друга година, но кой може да каже сега какво ще се случи с тях. Така, че наистина зависи от тях и накъде отиват. Междувременно не искам хората да си мислят, че разчитам на това. Отговарям защото ме попитахте. Трудно ми е дори да говоря за това. Истината е, че цялото това нещо ми къса сърцето защото аз обичам тези момчета и тази група, която беше моя 25 години. За мен е трудно да ги гледам как продължават напред, а аз не съм там. Шегувах се с тях, че ако умра в самолетна катастрофа не трябва да продължават без мен казвайки, че аз бих искал това. Това би означавало, че съм напълно заменим. Така, че за да съм честен - да гледам DREAM THEATER без мен ми разбива сърцето.