Репортаж от празненствата по случай 30-годишнината на METALLICA  

Официалният фенклуб на Metallica в България Harvester of Sofia има своите двама представители на празничната седмица в Сан Франциско, в която групата отбелязва своята 30-годишнина с 4 концерта в легендарната зала Филмор. Божидар Руженов е единственият от фенклуба, който чрез лотария успя да спечели билети за всичките шоута. Вижте неговите впечатления за първия концерт, състоял се на 5 декември.

5 дек, първи концерт

По някое време на 5 декември, след като сме се поразходили по крайбрежието на Сан Франциско и сме видели аквариума, повозили сме на лодка и сме минали под Голдън Гейт и около Алктраз, се прибираме и се приготвяме за концерта.

Когато вече сме на мястото, не виждаме много голяма опашка и се нареждаме на нея. Аз се разхождам малко и виждам Блоу (популярен фен на групата) най-отпред. Той е застанал там в 6 сутринта, но твърди, че хората са започнали да се събират масово едва около 16 ч, и че ако отидеш около 14 ч., би трябвало да ОК. Мислим в сряда се пробваме за рейла, но нещата предполагам ще се променят и много хора също ще си ъпдейтнат времето за отиване. От него разбирам, че реално ние доста сме се прередили, защото опашката е разделена на две от една входна врата за автомобили - доста голяма, около 15 метра, и затова между двете части на опашката има такава голяма празнина. Ние, де факто, това не го разбрахме и решаваме по български да се направим на "умрели" лисици и да си останем където сме. Запознаваме се с една двойка от Белгия, изглеждат готини, лафим си малко.



Започваме да влизаме около 18:45. Доста хора развяват някви знамена, мина една камера един два пъти, но не знам дали ни е заснела, тъй като ние сме на опашката откъм стената, а тя е по-дебела. Пускат по около десет човека – все пак всичко е will call и всеки трябва да бъде обслужен индивидуално на входа. Тук идва първият голям К**. Малко преди входа взимат знамената на всички – включително нашите – обяснението е, че го правят, за да не го разпъваш вътре и да пречиш на останалите. Направяо щях да се побъркам. В последствие разбирам, че това го прави охраната на Филмор и едва ли е свързано с изискване на бандата – все пак Металика обичат знамена!

Както и да е. Влизаме и си оставяме нещата на гардероб. Разглеждаме мърчъндайза. Аз не виждам нищо особено – тениските са постни – 30 долара мъжките, 40 женските – все още се чудя дали да си взема. Просто ми изглежда прекалено скалпиране това...

В залата заставаме леко вляво от сцената. Може би сме на около 5-6 ред. Пускат се парчета на Металика и след всяко парче отзад на видео стената (реално киноплатно и проектор) пускат разни поздрави за 30- годишнината на бандата от разни известни личности – актьори, музиканти, всякакви други известни фенове на Металика – уникален поздрав от Флий от Ред Хот. И цяло филмче с поздрав от U2 – докато се усетя обаче и малко не разбрах за какво става дума – те лежат на кушетките в един психиатричен кабинет и говорят с психолога, а тя си драска разни бележки – Metallica Rockz…U2 hmmm! Това което аз не успях да чуя е какво U2 точно казват за бандата...Предполагам ще ги пуснат по нета всички тези моменти.

Изведнъж на цената излиза един суинг бенд и почва да забива джаз/суинг версии на Металика (Soul Rebel Brass Band). Изведнъж на балконите на Филмор се появява Джеймс, който явно яко се кефи на изпълнението на бенда!

Тук е място да вметна, че Филмор е малка, може би колкото зала Хр. Ботев в София, но без седалките, сцената е с подобен размер. Проветрението е убийствено – не се пуши, като се прибрахме след 5 часа в залата миришех по-добре отколкото след 8 часа на работа!

По едно време след като бенда напуска сцената, се появява Джим Брюър и почва яко да ръси простотии. Изведнъж на сцената излизат и Металика – почват да си лафят с него и с публиката. Успяваме да видим, че няколко човека са се промушили през охраната със знамена. Джеймс и Ларс почват да киризят кой откъде е. Аз не издържам и си свалям тениската (тази с новия дизайн на знамето за 30-годишнината) Кърк се заглежда и прави одобрителен жест – не знам какво е видял, той е на около 5 метра от мен, а все пак детайлите върху тениската са малки, точно в този момнет ме е много яд за знамената... След малко приказки Металика се изнасят и оставят Джим, който води една игра от типа най-бързия отговаря пръв – има 3 банки с 3-ма състезатели, задава се въпрос, който първи натисне бутона отговаря – точно като в ТВ състезание. Въпросите са сравнително лесни, аз знаех отговора почти на всички, но си е друго да си на сцената. Имаше там една мацка от Финландия – налялал е тотално гипса – дори Джим почва да я вика, преди да се зададе въпроса, и й ги показва, за да й помогне – без резултат – стои като статуя. Накрая на последния въпрос, който беше без значение за изхода от викторината – той отиде, натисна вместо нея бутона и отговори вместо нея – луд е чилякът отвсякъде!



След това изкараха 2 мацки, които да разкажат уж някви уникални истории от живота си как им е повлияла Металика. Едната беше французийка и почти нищо не й разбрах. Другата американка и общо взето беше как била с някакъв супер добър приятел преди 17 години и казал (може и да бъркам годините), след няква супер кофти ситуация – айде да ходим да слушаме Металика у нас...и оттогава това и правят...заедно – нищо осбено. След това има още една игра, подобна на предната, но целта и е да се разпознае рифа от дадена песен.

След тези загрявки на сцената излизат Апокалиптика и забиват доста яко и приятно. Няма да се спирам на сетлистовете, защото ги знаете по-добре от мен.

И...почва подготовката за Металика – както винаги доста дълга, и както винаги – най-много време се настройва Зак с баса на Роб. Виждаме, че приготвят иснтрументите за ънплъгд, което е първата индикация, че нещата няма да са такива, каквито са на обикновен концерт – т.е. излизане, 18 песни – вие сте велики, ето ви перца, чао!

Сетлистът го знаете, но да преразкажа накратко впечталенията – излизат без интро и просто почват The call of Ktulu, след това no remorse, shortest straw, lepper messiah…изведнъж какво...нова песен! Т.е. няква изостанала от Death Magnetic. На място като я слушах, не ми се строи кой знае колко интересна. Оттук нататък следват само изненади – свирене с фен на Wherever, после John Marshall за Sad, Leaf и One с Апокалиптика – уникални изпълнения, особено на One, където до тежката част свиреха само челата, а Джеймс пееше.

Оттук натавък стана лудница, влизат-излизат...Jason за Harvester и Damage, после Saxon, Diamond Head (пълни версии на Helpless, Am I Evil)…просто не знахеме къде сме. И за капак Seek с всички, които са били на сцената досега – суинг бендyt, Saxon, Diamond, Jason, Apocalyptica, John…

Не знам колко продължи, но съм тотално разбит, още Металика като почнаха сме успели да се придвижим напред – на втора трета линия и виждаме и чуваме всичко перфектно, тъй като сме точно срещу единия микрофон. Металика си тръгват, като само Роб взима перца с шепи и ги мята – успяваме да приберем четири – всичките различни, всичките нови – специално издание за 30-годишнината.

Тръгваме си, като успяваме без проблеми да си приберем знаменaта, лафя си малко с този, дето ги пази, не е този дето ни накaра да ги оставим, и му обяснявам колко е тъпо това, щото все пак Металика сами ни призовават да им правим банери и да им ги даваме...

За сряда ще се опитаме някак си да вкараме знамената по друг начин, ще видим какво ще измислим.

Отиваме на спирката, 2 часа сутринта е, но тази линия работи денонощно. Изведнъж на спирката виждаме няколко лимузини и хоп – появява се Джеймс – охраната го вкарва в колата и отпрашва, без да говори с фенове, без снимки, без автографи. Същото се повтаря след пет минути с Кърк...разбираемо е, целия концерт сигурно беше около 3 часа с паузите, изглеждат доста изтощени...и изведнъж се появява Джейсън и почва да дава автографи, като се подписва и върху облика си на нашето малко знаме...
Каква вечер...първо останахме без знамена, а приключваме с четири перца и автограф от Джейсън...

Докато се чудим дали да чакаме другите, пристига автобусът и предпочитаме да се качим – тотално сме разбити и искаме да си починем. Мисля, че трябва да хванем Ларс за знамето, той може би ще се впечатли най-много. Предполагам другите вечери няма да са като тази – имам предвид като гости, песни...и дори не мога да си представя какво следва...