Видео и репортаж от второто шоу за 30-я рожден ден на METALLICA  

METALLICA отпразнуваха 30-я си рожден ден с четири концерта в Сан Франциско в началото на месеца. Бандата качи официален видео репортаж от втората вечер на 7 декември. Освен това ви предлагаме и подробен репортаж на Божидар Руженов - късметлия от българския фенклуб на групата (Harvester of Sofia), присъствал на концертите.

Сред имената, които се качиха на сцената в тази вечер са Lou Reed, King Diamond (MERCYFUL FATE), Hank Shermann (MERCYFUL FATE), Timi Hansen (MERCYFUL FATE), Michael Denner (MERCYFUL FATE) , Marianne Faithfull, Ray Haller (SWEET SAVAGE), Kid Rock, John Bush (ARMORED SAINT) и Scott Ian от ANTHRAX.



Сетлист:

01. To Live Is To Die (premiere)
02. Enter Sandman
03. Holier Than Thou
04. Disposable Heroes
05. Bleeding Me
06. Wasting My Hate
07. My Apocalypse
08. Just A Bullet Away (previously unreleased song from "Death Magnetic" sessions; premiere)
09. Breadfan (BUDGIE cover) (with METALLICA fan Andrew Dowis)
10. The Memory Remains (with Marianne Faithful)
11. Killing Time (SWEET SAVAGE cover) (with Ray Haller)
12. Turn The Page (with Kid Rock)
13. The Four Horsemen (with John Bush)
14. Iced Honey (with Lou Reed)
15. The View (with Lou Reed)
16. White Light/White Heat (with Lou Reed)
17. Creeping Death (with Jason Newsted)
18. Battery (with Jason Newsted)
19. Mercyful Fate Medley (MERCYFUL FATE cover) (with Hank Shermann, Michael Denner, Timi Hansen and King Diamond)
20. Seek & Destroy (with Jason Newsted, Scott Ian, Ray Haller, John Bush, Joey Vera, Gonzo Sandoval, and THE SOUL REBELS)

Ето и репортажа на HOS:

Междувременно сме срещнали доста хора в хостела и по улиците, както се казва – завързали сме контакти. Повечето от тях са спечелили билети по за едно шоу и в най-добрия случай са си разменили +1 с някой друг, за да направят два концерта, но има и много хора, които са предпочели да вземат приятел и да му дадат шанс, дори да е само един концерт. След втората вечер вече смело мога да заявя, че пътуването от която и да е точка на света, дори само за един гиг, си заслужава. Това са Металика с някои от техните най-хард кор фенове и от бандата се държат с тях както подобава, като и наистина си личи отношението тип “The Metallica Family”.



За това шоу се ориентираме по-рано към залата – там сме около 2 часа следобед. Какво да ви кажа…положението не е чак толкова отчайващо, има хора, но като ги гледам, са като да сме на кантар дали ще се класираме за рейла или не. Студено е, а ние сме само по якета и тениски отдолу…но, има и хора които са само по тениски – температурата е около 8-9 градуса, но когато стоиш дълго време на едно място на сянка, положението става доста кофти. Постепенно идват още хора и някои се навират преди нас от типа „Аз съм с приятелите ми, които ми пазят ред”, или „аз си седя тук, но иначе се махам и за по един-два часа да ям и да се стопля”. Няма какво да направим за това, защото и ние сме го правили. Изглежда, че за да сме сигурни за оградата, явно трябва да отидем доста по-рано, например в 10 сутринта. Обмислям да го направя за последното шоу в събота, тъй като в петък ще сме на круиза до Алкатраз за снимка с други фенове на бандата.

На опашката отново е кеф, има доста хора и всякакви екземпляри – американци от всички щати – дори Аляска, ирландци, финландци, поляци…общо взето времето минава бързо и този път започват да пускат малко по-рано, мисля, че около 18.10-18.15. Влизането става без блъскане, но както вече казах, почти съм отписал рейла и за днес – плановете са да сме като предния път – на втора линия, което е достатъчно добре пак. . Прибрали сме си знамената по джобовете и раниците и не ги развяваме като предния път. Внасяме си ги без проблем, а на входа, когато ми подават билетите, ми слагат в ръката още една бележка – не я поглеждам, защото тичаме към залата, за да видим дали ще хванем последните места на рейла – нямаме късмет…Все пак заставаме пак на трети-четвърти ред. Успявам да прочета бележката, която ми дава право, ако желая, да отида да участвам в някоя от игрите или да разкажа някоя докосваща Металика история – последното го отхвърлям почти веднага – предвид това, че ще се гипсирам, като и без това дървеняшкия ми английски ще стане още по-дървен и решавам да се запиша за играта с въпросите, защото на предното шоу знаех почти всички отговори и мисля, че ще съм ОК в тази игра. Записвам се и ми казват в 19.55 да съм на линия. Разделяме си знамената, като аз взимам голямото и вече оформям план как да го извадя на сцената и да кажа, че е за бандата. Отделно от това до гардероба в една стаичка записват на видео поздрави от феновете за бандата – успявам и там да се класирам, като естествено показвам и знамето.



На видео стените продължават да текат поздравите от разни известни личности към Металика. Отново дават това с U2, но пак не го разбирам – главната идея е, че те са на психолог, защото имат проблеми, лежат на кушетките и говорят нещо от рода на: Edge (китариста): „Кърк е толкова бърз…” , Bono: „Джеймс има такъв глас, откъде го вади?!”, но се чува доста зле, та не мога да съм сигурен, че чувам всичко правилно, дано ги пуснат в Youtube, защото са интересни.

Междувременно залата се пълни и на сцената отново излиза брас бендът. Много е яко, аз съм по-назад и виждам, че на сцената са само двамата барабанисти, както беше и предният път, но сега забелязвам, че останалите музиканти се движат между публиката, събират се в средата и яко бичат. Поглеждам нагоре и виждам на единия балкон Джеймс и Франческа, все още никой не ги е видял, а Джеймс е точно на една линия с мен, махам му и му правя метълския знак – той ме вижда и маха няколко пъти.

Става 19.53 и отивам на уреченото място – хората вече са събрали и накратко ни казват какво ще правим – просто как да натискаме бутона общо взето. Другите двама участници са от Франция и Аржентина, което е добре, защото никой не е с роден език английски и това изравнява шансовете. Реално проблемът е, ако е лесен въпросът, и знаеш по принцип отговора, колко бързо ще си го преведеш, ако само слушаш, и дали въобще ще успееш. Казват ни, че няма проблем да се обръщаме да четем от екрана, което вече е друга работа.

Междувременно бандата се е качила на сцената с Джим и поздравява публиката. Почват да четат от някъв списък, който им е даден предварително, всички държави, откъдето има хора на днешното шоу…и какво – въобще не споменават България?! Не знам защо…

След минутка сме на сцената, следват няколко въпроса от Джим за това на кой как му се чете името, откъде е, и аз отново съм прекаран – първо – името ми е изписано грешно на банката за игра, второ, Джим не може да го каже, трето – не ме пита от коя държава съм…и четвърто – съм на синята банка…Както и да е, почва играта и успявам да отговоря вярно още на първия въпрос: Избройте 5 сингъла от Черния албум. Отоговарям и на втория – мисля, че беше – Коя е бившата банда на Кърк? Оттук нататък малко ми е объркано, но успявам да отговоря на повечето, като винаги повечето пъти успявам първи да натисна бутона. Кой е скейт дизайнера, рисувал за Металика? С коя банда свири Металика през 2005 г.? Коя е най-малко любимата песен на Джеймс от Ride the Lightning? Как се казва турнето от 1989? Кой пее Seek през 90-те? Предполагам, че пропускам някой, но ми е малко като в мъгла. В крайна сметка аз съм победител – дават ми ваучер за 100 долара за мърчъндайза, сет с всички перца и сет с всички плакати – за всяка вече има отделен плакат, нарисуван от Pushead. Единият от тях е подписан лично от бандата. Точно преди да сляза, се навеждам към микрофона, благодаря им за подаръка, след което изваждам знамето и го разпъвам, обяснявайки, че това е нашият подарък за бандата. Малко ми е като в мъгла и не помня точно какво съм смутолевил. Знамето го взима един от асистентите на Металика, реално този, който ни иснтруктира за играта и обещава, че ще им го даде лично. Те може и да са го видели, тъй като по това време може и да са били на балконите да гледат играта.

Слизаме от сцената, много хора ме поздравяват и отивам да си оставя плакатите на гардероба. Връщам се в залата и решавам да не се бутам напред – има много народ и няма смисъл.

На сцената се качват Armored Saint, които са големи приятели на Металика, забиват много мощно и стегнато. Не им познавам творчеството, но това което чувам, звучи добре, а и като музиканти си личи, че са на високо ниво.

…и Металика са вече на сцената – лигавят се малко, уж почват, но не почват и изведнъж – To Live is to Die… Нямам думи… Изсвирена с мощен бас, звучи адски ритмично…за подскачане направо. Оттам нататък сетът е убийствен, има някой предвидими парчета и предвидими гости. За мен е изненада появата на Мериън Фейтфул. Какво?! Още една нова песен?! Това не го очаквах…

Джейсън забива както винаги мощно, Лу Рийд? Очаквах го, но се чудех предвид негативните реакции в нета – противно на всичко звучи адски тежко и стегнато на живо…Мисля, си, че ако следващият албум на Металика е една идея по-добър от Death Magnetic и има този саунд, ще бъде нещо доста доста добро…

Изглежда, че бандата се забавлява супер много, постоянно си говорят с публиката. Ларс нахрани един фен с банан и с пиене, въобще… концертът като дух прилича на шоу на някоя популярна и обичана банда в Суингин Хол – просто я няма дистанцията между бандата и публиката. Отново свършват със Seek и всички са на сцената.

Равносметката след втората вечер: Не знам както точно… Нещата са толкова неочаквани, не могат да се опишат просто, защото това не са обикновени концерти, за да ги сравнявам с каквото и да е…просто Metallica Rulz, Baby!