Dave Mustaine за споделянето на сцената с METALLICA  

Лидерът на MEGADETH Dave Mustaine даде интервю за Powerline. Предлагаме ви частта, в която той говори как се е чувствал на сцената свирейки отново с бившата си група METALLICA по време на концертите по повод 30-я рожден ден на бандата.

Относно духовността в текстовете и бидейки прероден християнин едва ли е голямо предизвикателство за теб да пишеш песни като тези на STRYPER. Но се справяш доста добре бидейки провокативен.
Музиката понякога е средството, което използваме, за да променим настроението си, да излезем от лошо такова или пък да поддържаме добро състояние на духа. Не е обаче в моя стил да накарам някой да заплаче или да се натъжи. Някой друг може да предложи това. Харесва ми да слушам сантиментални и емоционални неща, не искам аз да ги правя. Достатъчно ми е да разцепвам китарата си от свирене и мисля, че хората видяха това през уикенда когато отново свирих с METALLICA. Беше много забавно. Знам, че много хора останаха изненадани защото никога не са ме виждали да свиря с тях.

Сигурно е било много приятно да си отново на сцената с тях.

Настроението ми беше променливо. Но бях развълнуван.



Изсвирихте някои от старите песни на METALLICA. Имаш ли си любими?

Хареса ми да ги свиря. Щеше ми се да имах още малко време с групата, за да се подготвя. Не за друго, а защото съм перфекционист. Искаше ми се да постигна моето звучене и когато правя солата да имам увеличен звук, неща с които съм свикнал. Но бяхме в клуб, свирехме в клуб, като клубна банда. Беше забавно да се премахнат всички правила и регулации и просто да забием.

Изненадах се, че не направихте The Four Horsemen.

Мисля, че има причина за това. Мисля, че знам защо не я изсвирихме, но не смятам да го правя на въпрос. Една от причините, разбира се е, че ние записахме Mechanix, а те тяхната версия, така че нямаше нужда. Има други важни парчета като Jump in the Fire, която е първата песен, с която се включих. Phantom Lord и Metal Militia са други мои песни, а Mechanix е единствената друга, която после стана The Four Horsemen. Останалите песни в албума са написани или от James, или от Hugh Tanner и Lloyd Grant и затова тези момчета бяха там... За мен си беше малко странно да съм на сцената в този момент. Беше яко да съм само с METALLICA, но Ron McGovney и Lloyd Grant също бяха там. Реших, че трябва да бъда спокоен, че не е чак толкова ужасно. И знаеш http://www.blogger.com/img/blank.gifли какво? Въобще не ги забелязах. Толкова се забавлявах, че за мен те дори не бяха там.

Спомена променливите настроения. Вероятно са се появили спомени с McGovney...

Знаеш ли какво? Въобще не го виждах докато бяхме на сцената. Хубаво е, че беше там. И той беше нервен. Той е добро момче. Бях се самозаключил в свиренето на Lars и James. С James бяхме като the Toxic Twins (прякор лепнат на Steven Tyler и Joe Perry от Aerosmith). Бяхме много опасно дуо. И за момент усетих, че отново сме такова. Вядях едно от видеата и ми се струва, че той се забавляваше. Легнах си с усмивка.

Цялото интервю тук.