Видео и репортаж от последното шоу за 30-я рожден ден на METALLICA  

METALLICA отпразнуваха 30-я си рожден ден с четири концерта в Сан Франциско в началото на месеца. Бандата качи официален видео репортаж от четвъртата и последна вечер на 10 декември. Освен това ви предлагаме и подробен репортаж на Божидар Руженов - късметлия от българския фенклуб на групата (Harvester of Sofia), присъствал на концертите.



Сред артистите качили се на сцената заедно с METALLICA или поотделно са: бившият китарист на групата Dave Mustaine, Jason Newsted, Lloyd Grant, Ron McGovney, Hugh Tanner, Bob Rock, Ozzy Osbourne и Geezer Butler.

Сетлист:

01. Orion
02. Through the Never
03. Ride the Lightning
04. The God That Failed
05. Welcome Home (Sanitarium)
06. Rebel Of Babylon (previously unreleased song from "Death Magnetic" sessions)
07. Blackened (with fan-club members Dennis, Annette Diaz)
08. Dirty Window (with Bob Rock)
09. Frantic (with Bob Rock)
10. Sabbra Cadabra (BLACK SABBATH cover) (with Geezer Butler)
11. Iron Man (BLACK SABBATH cover) (with Ozzy Osbourne, Geezer Butler)
12. Paranoid (BLACK SABBATH cover) (with Ozzy Osbourne, Geezer Butler)
13. King Nothing (w/ Jason Newsted)
14. Whiplash (w/ Jason Newsted)
15. Motorbreath (w/ Hugh Tanner)
16. Phantom Lord (w/ Dave Mustaine)
17. Jump In The Fire (w/ Dave Mustaine)
18. Metal Militia (w/ Dave Mustaine)
19. Hit The Lights (w/ Lloyd Grant, Dave Mustaine, Ron McGovney)
20. Seek & Destroy (w/ Jason Newsted, Dave Mustaine, Lloyd Grant, Ron McGovney, Hugh Tanner, Mark Osegueda, and THE SOUL REBELS)



10 декември, четвърти концерт

Хмм, малко ми е кофти сутринта, а днес ще е последеният ни концерт.. Но всяко хубаво или лошо нещо рано или късно свършва. Както споменах предния път, решавам, че няма смисъл да ходя да се редя в 8.00 за оградата, тъй като още предната вечер имаше хора, които се бяха заложили за нея. Така че залагаме на туризма и отиваме до Golden Gate Park, където се мотаме напред назад и посещаваме планетариума. Готино е – като за туристи.

По някое време се връщаме в хотела, защото сме много изморени – след цяла седмица концерти и обикаляне по улиците сме тотално скапани. Не сме лягали по-рано от 2 сутринта и ставаме обикновено около 9 – така че искаме да ударим един кратък сън преди концерта.

Случва се така, че се успиваме – може би заради бирата, която издрънкахме, преди да заспим. Така се озоваваме пред Филмор малко късничко – около 17.30 ч., но за наша изненада няма чак толкова много хора и се нареждаме доста напред в опашката. Когато започват да пускат, настава лека тарапана, но охраната бързо се справя. Като цяло влизаме бързо и за наша изненада се озоваваме на оградата вляво срещу мястото на Роб и единия микрофон на Джеймс!

Виждаме, че вътре все още текат приготовления и саундчек на подгряващата банда и като цяло нещата сякаш се бавят, но обичайните поздрави са малко попретупани. Започват обичайните игри и задявки от страна на бандата и Джим с публиката. Всичко е много претупано, защото явно има някакво непредвидено забавяне.

Мисля, че досега не споменах за играта Haircuts нещо си. Пускат на екрана снимки на човек от бандата, които показват различните прически през годините и Брюър кара публиката с викове да определи коя е най-кофти. Имаше заигравки и бъзици с Джеймс, Роб, Кърк, Джейсън и Ларс, като с Роб идеята беше, че той винаги е имал една и съща прическа … Общо взето, не беше кой знае какво.

Тази вечер беше ред да се отдаде заслуженото на екипа им. Изкараха пича, който през последните да кажем 28 години им прави звука и му благодариха искрено, че до голяма степен ги е направил това, което са днес. След него изкараха на сцената Зак (роудито на Роб) и обясняваха как са искали да го направят нещо като директор на роудитата (може да са го казали и предна вечер), но човекът си искал просто да си бъде роуди, да оправя китарите и другите неща, които тези хора правят.





На екрана пускаха разни снимки от турнетата през години – кой къде заспал и разни други компрометиращи моменти. Металика изкараха на сцената хората от екипа си и им изказаха лице в лице, искрено и лично, благодарността си, че ги търпят и правят възможно всяко едно шоу на групата и как те нямало да звучат по този начин и всичко да се случва, както феновете го харесват, ако те не си вършат така добре работата.

Мацката на Ларс (сътрудничката му) е от най-скоро с бандата – другите двама от 28-29 год. Тя търчи след Ларс и му търпи глупостите. Иначе се грижи и за дрехите на всички останали. Зак беше много притеснен да е публично на сцената – въобще много искрено звучеше всичко, разни реплики от сорта “Обичаме ви”, “Без вас нямаше да сме това, което сме “, и молба към публиката като се размине с някого от тях, да го поздрави и да му се радва – защото благодарение на тях ние, феновете, получаваме тези шоута и изживявания!

Death Angel – яко изроди, единият китарист, който свиреше основно пред нас, видимо беше нафиркан зверски, но баси рифовете праскаше. Направо изумително здраво беше цялото им изпълнение, а тълпата яко издивя. Басистчето им някак си копираше Клиф Бъртън с държанието си и аутфита си; Мария беше във възторг от китариста пред нас и накрая той й метна ристбанд. Той, междудругото, след като приключиха, се присъедини към тълпата зад нас и правеше яко пого. Аз пък хванах перце от него …всъщност две, но дадох едното на един аржентинец зад мен. Ето и плейлиста за тези, на които би им било интересно:

01. Mark thanks
02. Mistress Of Pain
03. Voracious Souls
04. Seemingly Endless Time
05. Relentless Revolution
06. Kill As One
07. Ultra Violence intro / Thrown To The Wolves

И този път на сцената е изкаран неочакван гост – фенът Рон, луд пич с над 190 шоута. Металика казват, че за тях той олицетворява всичките им фенове и колко много те оценяват това, че имат най страхотната публика на света. Разказват как на пропадналото шоу в Индия Рон се е качил на сцената и се е опитвал с риск за здравето си да спаси техниката на бандата от погром. Респект за това! Дадоха му специален плакет и най-якото – доживотен пропуск за шоутата на Металика на оградите!!! Това се казва подарък, а?

И…започват Металика. Беше ясно, че последната вечер отварящото парче ще е Orion, но те се поебаваха малко с това и ни питаха дали не искаме да ни засвирят отново Suicide and Redemption и си го почнаха, но малко след това влязоха в Orion. Звучи изумително на живо, гледах го може би за четвърти път и продължава да ме кефи адски много. Следва един доста интересен плейлист, в който може би най-интересната песен е The God that Failed, като се сметне и Through the Never, преди това, става ясно, че се подготвят за отбелязването на 20 години от Черния албум.

По едно време Джеймс прави знак на Ерик (фен от Швеция), че харесва новата му татуировка – символите за 30-годишнината, татуирани на китката му, а Ерик направо се разтопи от кеф, и как не, а?)

Започва появата на специалните гости. Първо феновете – отново изненада. Не знам дали някои от вас преди време бяха гледали една двойка, която на сватбата си зисвири Master of Puppets? Ако не сте, сега е моментът: http://www.youtube.com/watch?v=5NfwM8BfiPQ…%D1%82%D0%B0


Тези двамата сладури ги изкараха на сцената да забият…Blackened…уникално, не знам как са се чувствали…просто…уникално…и накрая Джеймс беше супер доволен, че са си избрали Blackened, а не Sandman…

Следва малко St. Anger (Dirty Window and Frantic) с Боб Рок. Джеймс казва нещо от рода на това, че все пак от гледна точка на изминалите години и като се преслуша наново, албумът не звучи толкова зле. Аз съм съгласен – имам поне 4-5 много любими песни от този албум.

Идва времето на създателите на метъла – Black Sabbath. Първо излиза Гийзър Бътлър за Sabbra Cadabra, а след това на сцената към тях се присъединява Ози за Paranoid и Iron Man.

И идва часът на Джейсън – отново забива две песни – King Nothing и Whiplash, на която пее като в добрите стари времена в началото на 90-те.

Kill `em All…да, дойдохме и до този момент. Всички очакваме МегаДейв, но на сцената излиза едно старо приятелче от първата банда на Джеймс – Хю Танер, с когото заедно са написали култовата Motorbreath.

Следващата тревога не е фалшива – на сцената е Дейв Мъстейн. След почти 30 години те отново са заедно на една сцена. Публиката издивява, има и някакви спорадични освирквания, но като цяло всички са много възторжени. С него изсвирват цели четири парчета – Phantom Lord, Jump in the Fire, Metal Militia и най-най първото – това, което стартира Металика – Hit the lights. На сцената се появяват Рон МакГовни и Лойд Грант…какъв момент само! Металика, и в частност Кърк, проявяват огромно уважение към Дейв и го оставят да изсвири всички сола. (на Hit the Lights солата ги свири и Лойд)! Прави впечатление, че за МегаДейв е отделена половината сцена и Металика гледат да не му влизат много в територията. Дейв изглежда иначе в добро настроение и се усмихва на публиката, което явно рядко се случва.

Отново следва Seek and Destroy за финал. Така Дейв се явява като гостът, изсвирил най-много парчета с Металика. Всички са на сцената, пеят, забавляват се, както и публиката. Всички са в тотален амок. Бандата е полудяла, публиката също – перца, ристбандове, палки…

Ларс каза нещо като “Запазете си 23-24 юни 2012 г. за две специални шоута с много нови парчета, но повече детайли през януари”. Тъй като не чухме повече от това, разпитвахме едни момчета пред залата след края – те казаха, че става въпрос за подобни на тези във Филмор като мащаб шоута, но в Ню Йорк, но не мога да кажа дали е точно така.

…И всичко свърши. Щастлив съм, че бях част от малкото хора, които съпреживяха всеки един момент от това паметно събитие.