Gus G: "Ozzy промени всичко"  

Китаристът на FIREWIND Gus G добива все повече популярност през последните години след като е поканен от бащицата на метъла Ozzy Osbourne да свири в бандата му. Покрай това FIREWIND продължава да издава успешни албуми, в които ясно си личи високата класа на гръцкия китарист. Предлагаме ви интервю на Gus за Ultimate-Guitar.Com.

Каква беше гръцката метъл сцена когато започваше?

О, почти нямаше такава когато започвах в средата на 90-те. Имаше си групи и такива неща, но нищо значимо. Единствената свястна банда тогава бяха блекърите ROTTING CHRIST. Единствения читав китарист от родния ми град (Солун) тогава беше Marios Iliopoulos с когото по-късно основахме NIGHTRAGE. Той ме взе под крилото си. Взе ме със себе си в Швеция където се срещнах с Fredrik Nordstrom и започнах в DREAM EVIL.

В такъв случай Marios Iliopoulos е бил важен музикант за теб?

Научих много от него като тинейджър и след това когато групата му се разпадна и започнахме да свирим заедно. Това е. И до ден-днешен е един от най-близките ми приятели. Marios свиреше в банда, която се казваше Exhumation и забиваха дет и траш. И двамата ходехме при един и същ учител и излизахме заедно доста. Но иначе си имах моите собствени влияния като китарист и си имах своите лични приентири. Така всъщност се развиха нещата.

Бил си в колежа Berklee.

За мен да отида в Berklee на толкова ранна възраст беше добро извинение да напусна страната и да посетя друго място, за да видя какво се случва извън Гърция.

Но напускаш доста бързо.

Да, останах там само няколко седмици. Стори ми се много скучно.

Не си открил нищо подходящо за теб?

Е не е като да съм знаел всичко. Бях минал през стандартното обучение преди това - теория, хармония, слух. Осъзнах, че щях да хвърля много пари, за да се занимавам с тези академични неща и да изгубя 4 години. Предпочетох да вложа тези пари в записи и опити да събера банда.

Преди да се появи FIREWIND си записвал с няколко други групи като NIGHTRAGE и DREAM EVIL.

Да, както споменах отидох в Швеция с Marios където се запознах с продуцента Fredrik Nordstrom, който държеше Studio Fredman. Там записваха много известни банди като ARCH ENEMY, DIMMU BORGIR, IN FLAMES и други. Той искаше да направи група защото след дълги години на работа като продуцент беше събрал доста свои песни. Той ме намери, хареса му свиренето ми и реши да ми даде шанс. Основахме DREAM EVIL, която беше моя старт в бизнеса. Веднага бяхме забелязани в Европа и Япония. С тази група свирих на първите си концерти и издадох първите си албуми.

FIREWIND съществуваше ли по това време?

Да, но по това време FIREWIND беше на по-заден план. Беше по-скоро mp3 банда. Нямаше членове - бях само аз. Изпратих демотата си на David Chastain в Атланта, Джорджия за малък лейбъл - Leviathan Records. David беше първият човек, който повярва в мен и FIREWIND и ми помогна да събера група.

Свършил си доста работа преди да излезе дебюта на FIREWIND - Between Heaven and Hell. Мислиш ли, че тогава си събрал парчетата и си изградил един уникален стил?

Хм, забавно е когато се заслушам в този албум излязъл преди толкова години. Мога да чуя някои от запазените си марки, които използвам и до днес. По онова време си мислех, че звуча като Yngwie Malmsteen например. Но си прав, определено има характер в онези неща, а бях само на 20 години тогава. Прекарваш целия си живот в писането на първия албум, за да го усъвършенстваш, но това е само началото. Но наистина има нещо специално в него.

По времето на записите на втория албум, Burning Earth, оригиналните барабанист и басист са заменени от Stian Kristofferson и Petros Christo. Повлияха ли те по някакъв начин на звученето на групата?

Ами по това време все още си беше mp3 банда. Намирах тези момчета, пращах им демотата си и те записваха партиите си на местата където живееха. Petros беше от моя град и той беше първият истински член, който се присъедини към групата, такъв е и до днес. Stian обаче го срещнах по турнетата и той си свиреше за Pagan’s Mind. Просто му изпратих демотата и той записа своята част за няколко дни.



Burning Earth звучи по-различно от Between Heaven and Hell.

Този запис е определено по-тежък от другия. По онова време слушах много дет и траш. Дори песен като The Fire and the Fury, която е инструментал е доста тежка.

Burning Earth е доста бързо и тежко парче.

Да, в него има много спийд метъл и екстремни части, но е направена мелодично.

Forged By Fire е първият албум направен по нормалния начин.

Така е, да. След Burning Earth ни поканиха да свирим в Япония. Тогава осъзнах, че нямам истинска банда, с която да свиря на живо. Първият ми опит беше с момчетата, които записаха Forged By Fire. След Япония се върнахме в Гърция и започнахме да правим нови песни, от които излезе Forged By Fire. С този албум започнахме да правим име в Европа защото той беше първия последван от турне в негова подкрепа. Имахме късмета да бъдем на турне с Hammerfall, които бяха известни в Германия и свирихме в големи зали. Това ни донесе и договор със Century Media, който е един от най-големите метъл лейбъли. Този запис беше много важен за нас защото след него се случиха много интересни неща на бандата.

Forged By Fire е и първия албум с Chitral Somapala на вокалите.

Това, което най-много ми харесва на вокалите на Chitty е че ми напомнят много на Klaus Meine от Scorpions. Сега като се замисля не знам защо това беше толкова важно. Песните в този албум бяха доста тежки, има и много спийд метъл. Chitty свърши много добра работа, но много скоро разбрахме, че не си пасваме много-много като музиканти. Сътрудничеството ни беше много кратко. Събрах бандата, за да отидем на турне и след това записахме с този състав. Но след това осъзнах, че не съм израснал с тези хора, те са просто съвкупност от добри музиканти. Това не означава, че ще се получи, ако трябва да живея с тях няколко месеца в тур-буса. Беше много кратко сътрудничество, но стана добър албум. Този запис беше важен, но важната промяна настъпи със следващия.

Голямата промяна в Allegiance е Apollo Papathanasio заменил Chitral на вокалите.

Нещо забавно - първоначално бях поканил Apollo още за това първо японско турне защото той ми беше първи избор. Той обаче отказа защото по онова време беше в още три банди. Следващия в списъка беше Chitty. Когато Chitty напусна бандата си казах, че ще дам на Apollo още един шанс и му се обадих. Точно по това време той беше зарязал другите банди и се оказа, че си търси нова. Понякога нещата са предопределени да се случат.

Значи смяташ, че Apollo е бил липсващото парче във Firewind?

Така мисля, да. Не само смятам, че той е един от най-добрите певци в нашия стил, но е и талантлив композитор с когото работя много добре.

Когато той пее звучи като американец. Въобще не може да се чуе гръцки акцент.

Точно така. Смятам, че е на нивото на Dio, David Coverdale или Chris Cornell. Чуваш този тип метъл в гласа му. Сещаш се нали?

Абсолютно. Mark Cross пък замени Stian на барабаните. Какво е чувството хора непрекъснато да идват и да си отиват?

По това време и аз свирих в 3-4 банди, това беше и лятото в което бях на турне с Arch Enemy. Имах възможност да избирам дали да се присъединя за постоянно към тях или да се прибера вкъщи, да сформирам добра група и да ѝ дам последен шанс. Бях уморен да имам временни музиканти около мен. Затова реших, че ще се върна и ще направя най-добрия си албум. Ще го направя и ще събера момчета, които наистина харесвам. Ако се получеше добре - супер - ако ли не щях да зарежа тази идея и да решавам какво ще правя оттам насетне.

Значи си бил близо до отказване от Firewind?

Така си мислех по едно време. Дали да не се преместя в друга банда. Но пък тогава се случи един от онези моменти когато се получава магия в студиото. Случваше се. Тогава отидох при Century Media и им казах, че този албум ще се получи. А те ми отговориха, че трябва да останем заедно като група защото трябва да се направи турне. Казах си, че трябва да издадем албума и да видим какви ще са реакциите. Ако отзивите не са добри въобще няма да си губим времето.

Значи отзивите са били важни?

Когато албумът излезе отзивите бяха чудесни в цяла Европа и започнахме да получаваме покани за големи фестивали. Получихме и оферта да пътуваме с DragonForce, а те бяха много актуални по това време. Това беше албум от типа всичко или нищо. Той ни постави на световната карта, така да се каже. Определено започна да работи за името на бандата. Този запис но донесе и турне в С.Америка, така че се получи и първото ни световно турне.

Същият състав се появи и за следващия албум Premonition с продуцент Fredrik Nortstrom

Да, аз и Fredrik мастерирахме и смесихме материала. Той даваше и идеи.

Да си с един и същ състав за два поредни албума сигурно е било яко?

Беше облекчаващо със сигурност. Premonition продължи посоката от Allegiance. Звученето ни очевидно много се промени с много повече клавишни. Знаеш ли какво? По това време започнахме да свирим различно защото бяхме все така тежки, но правехме и по-хардрок парчета. Много хора бяха изненадани в началото. Те ни знаеха като пауър метъл банда и ни казваха, че не можем да свирим хардрок в средно темпо, че дори и блус. Защо не? Беше рисковано, но пък това ни донесе нашата идентичност, която наложихме в Premonition.

Mercenary Man е хеви-рок песен с чудесни китарни хармонии.

Това е песен в стила на Thin Lizzy. Има много Thin Lizzy в тази песен и е почти като келтска мелодия. В същия албум има и много тежки песни като Into the Fire. Имаше всякакви неща и Premonition беше най-успешния ни албум дотогава.

Наистина ли беше така?

Да, да. Последва доста натоварено турне след това.

Направихте и кавър на Manicac на Michael Sembello. Как стана това?

Стана спонтанно по време на една от нощите в студиото. Bob подхвърли идеята и ние решихме, че е яко. Без да се замислям пуснах песента и започнах да забивам с китарата отгоре. Mark седна зад барабаните. Завършихме я за една нощ.

Слушаш ли много музика, която не е метъл?

Да, разбира се. Няма значение. Има добра и лоша музика, така ги виждам аз нещата. Например ми харесват песни на Michael Jackson, Lady Gaga и Madonna . Ако музиката и композицията са добри - наслаждавам им се.

Тогава се появи Days of Defiance през 2009г.

2010.

Извинявам се.

Всъщност записахме всичко през 2009г., но отложихме всичко в този албум защото току-що се бях присъединил към Ozzy.

В такъв случай Days of Defiance е бил вече завършен?

Нека да помисля, да композициите бяха готови.

Кога започна да работиш по Scream с Ozzy?

Мисля, че записахме Days of Defiance през есента и тогава започнах да работя и по Scream с Ozzy. Не бяхме сигурни какво да правим. Наистина не бях много концентриран за този албум както бих искал да бъда защото имах много неща в главата. Не знаех какво ще се случи и кога щях да съм нужен на Ozzy.

Days of Defiance излиза значи през 2010г.

Да, забавиха се малко нещата.

Какво беше чувството когато получи първото обаждане от Ozzy?

Казах си, че нямам какво да губя. Отивам на прослушването и какво е най-лошото, което можеше да се случи? Не получавам работата и забивам за кеф с човека. История за цял живот. Само, че аз получих работата. Всичко се промени. Не че съм бил изцяло непознат или нещо такова. Имах идея от бизнеса, имах кариера от няколко години. Но това беше изкачване с около 100 нива нагоре.

Очевидно си бил фен на Ozzy и си познавал музиката му?

Разбира се. Фен на Ozzy и на Sabbath.

Какво е да заместиш Zakk Wylde? Беше ли нервен? Или пък развълнуван?

Всякакви мисли ми минаха през главата. Да кажем, че съм имал хубави и лоши дни мислейки за това. Имаше дни, в които си мислех: "Какво по дяволите правиш? Ще те убият там. Хората ще те намразят и всичко ще приключи бързо." В други дни си казвах: "Мамка му! Нямаш какво да губиш. Дори и да прецакаш всичко и да бъдеш най-некадърния от всички поне ще си един от тези, които са били там." Поне ще остана в историята по някакъв начин (смях). ПО-добре да правя това отколкото да се мъча завинаги и да не видя никаква светлина.


Спомняш ли си прослушването с Ozzy?

О да, разбира се. Помня го все едно беше вчера, пич. Свирихме 6 песни - Bark At the Moon, I Don’t Know, Suicide Solution, Crazy Train, Paranoid и I Don’t Wanna Change the World.

Успя ли да преодолееш нервите и да свириш добре?

Мисля, че да защото знаех, че звучи правилно когато започнахме Bark At the Moon. Знаех го. Помня, че когато започнах солото Ozzy се обърна изненадан към мен. Помня, че бях прекалено срамежлив да погледна и аз. Видях го с крайчеца на окото си. Мамка му, той гледа! Но знаех какво правя. Знаех песните много добре. След като приключихме с всички песни той ми каза, че съм страхотен. Беше напрегнат ден.

Трудно е да си представя. Беше ли по-различно от това да свириш с Firewind или имаше чувството, че си го правил и преди.

По малко и от двете. Подобно е в смисъла на това, че и в двата случая става въпрос за китара и хеви метъл. Така, че не съм бил на някакво непознато странно място. Израснал съм с тези песни. В същото време се чудех какво по дяволите правя там. Аз съм просто някой, който свири с малката си банда. Защо аз?

Като битка между главата и сърцето.

Разбирам как би трябвало да бъде, как да го направя. И в същото време се чудех защо аз. Та аз си свирех в малката си гръцка банда. Много съм уверен с нещата, които правя за Firewind и сега изведнъж трябваше да бъда гигант на сцената.



Трябваше ли да правиш радикална промяна в свиренето или звученето си при Ozzy?

Нямаше радикална промяна. Ставаше само въпрос за усъвършенстване. Защото във Firewind се грижех за всичко, както е и сега. Имаш много малко време да опитваш нова техника, този или онзи усилвател, или пък педал. Няма време за тези неща когато правиш всичко сам. Няма мениджмънт и нямаш голям екип зад себе си. Всичко е направи си сам, така е с цялото ми поколение, иначе е свършено с теб. А когато отидох при Ozzy очевидно всички производители започнаха да ми звънят.

Сигурно е голяма промяна тези компании да са ти по петите?

Имах много добри отношения с ESP guitars, имах си китарите, собствен модел и знаех какво искам. Тогава обаче получих възможност да работя по-отблизо със Seymour Duncan. Преди използвах техниката им, но не познавах лично хората. Изпратиха ми няколко адаптера и аз си разработих мой собствен. После когато бях в студиото с Ozzy започнах да опитвам различни усилватели и така срещнах момчетата от Blackstar. Изпратиха ми специален усилвател, с който записвах и после го взех с мен на турнето. Така, че имах време да се свържа с тези хора, да работя с тях и да си избера каквото ми харесва.

Как определяш собственото си китарно звучене в Scream?

Много съм горд от него и смятам, че звучи солидно. Слушах го отново онзи ден, което означава две години по-късно и си казах, че звучи шибано масивно, убийствено. Да, много съм щастлив от него. Звучи много хеви, можете да усетите агресията, но в същото време я има и спокойната част от моето свирене. И това ми харесва защото си падам по агресивните неща на Zakk, които са ми повлияли. Но също така харесвам и колко плавен може да бъде някой като Yngwie Malmsteen и смятам, че това е част и от моето свирене.

Как бяха сесиите за Scream? Чувстваше ли се спокоен или беше напрегнато?

Бях много спокоен. Сесиите бяха в домашното студио на Ozzy. Той има наистина страхотно студио. Познавате него и имението му – студиото му е за милион долара. Работих там три седмици с Kevin Churko. Казаха ми да остана колкото време ми трябва и да не се притеснявам. Не бях притиснат. Просто трябваше да си свърша работата. Дадоха ми песните, трябваше да изсвиря китарните партии, можех да вложа собствения си стил и да променя каквото реша. И Ozzy и Sharon се държаха много добре. Оставиха ме да приключа с всичко преди да седнем заедно и да изслушаме целия материал.



Солото ти в Let Me Hear You Scream е пълна лудница.

Благодаря ти. Всъщност се гордея с тази песен.Това всъщност е последното соло, което записах за този албум защото вече бях приключил със записите. Бях се върнал в Гърция и тогава ми се обадиха. Бях прекарал пет седмици записвайки цялото нещо и бях горд от постигнатото, чакайки последните миксове и мастерирането. И тогава Sharon, която има много добър слух ми каза, че трябва да се върна в Лос Анджелис, за да запиша точно това конкретно соло.

Сигурно ти е станало кофти?

Мислех си, че бях приключил, а тя ми каза, че трябва да го запиша отново защото знаела, че мога да се справя по-добре. Какво по дяволите говореше тя? Накара ме да си мисля, че е много по-трудно отколкото съм очаквал и се настроих да изсвиря най-доброто соло в живота си. Тя ми каза, че това ще е първото парче от албума, което хората ще чуят. И понеже много хора щяха да ме чуят за първи път с тази песен трябваше да направя нещо специално в нея. Върнах се там, работих с дни по това соло и го записах. А тя просто ми каза „Това е” (смях).

Солото наистина е запомнящо се.

Това е един от моментите когато разбираш, че мениджъра ти е много добър. Тя е най-добрата.

Да свириш за Ozzy сигурно е донесло и повече внимание за Firewind?

Да, определено. Очевидно е, че след 3 години в бандата на Ozzy, световно турне с него и албум като този, много повече хора знаят кой съм. Много хора искаха да разберат какво правя със собствената си банда. Определено много повече хора ни слушат сега.



Говориш за новия албум Few Against Many

Исках в този албум акцентът да е върху китарата. Исках да намалим значително клавишните и да изкараме други елементи, които дотогава не бяха толкова забележими.

Jason Suecof (DevilDriver; Trivium) миксира албума. Какво точно изиска от него?

Просто исках неговото звучене, неговия стил и неговия отпечатък. Исках да видя какво ще стане, ако един американец миксира европейска банда. Защото знаех, че има повече китарни и груув елементи този път, които звучаха по-модерно. Нуждаехме се от нещо свежо. Смесваме всичките си записи в Швеция и те звучат убийствено , но този път искахме нещо по-различно. След като разговарях с Jason и Eyal Levi бях убеден, че те са хората, които могат да ни дадат това.

Имате и нов барабанист - John Nunez.

Да, John Nunez. Той свиреше в Nightrage, които са ни като братя, а и бивша моя група. Цялата работа започна още когато Joe ни помагаше за турнетата предходната година защото нямахме барабанист. И Marios ми каза, че можем да го наемем защото е голям наш фен, който е и много млад, само на 23 години, чудесен музикант. Усетих това на концертите и съвсем естествено го поканих да записва с нас.

Предизвикателство ли беше Few Against Many за теб като композитор?

Доста бързо го написах. Вече имах всички тези рифове. Бях на лятна ваканция след като имаше прекъсване в турнето с Ozzy. Взех жена си и отидохме на един гръцки остров. И понеже съм шибан идиот, си взех китарата. Жена ми не беше много доволна.

„Скъпи, остави китарата вкъщи.”

Точно. „Отиди до плажа скъпа докато напиша този шибан риф.”

Как се получи сътрудничеството с Apocalyptica за Edge Of a Dream?

Ние сме големи фенове на тези момчета и работата им. Много ми хареса последния им албум - Seventh Symphony. Слушах го непрекъснато и си помислих, че би било хубаво да свирим с тях. Както и да е, получих демото им. Песен на пиано в албум на Firewind? Реших, че би било интересно. Този албум сигурно щеше да изненада много хора, така че защо не? Понеже беше страхотна песен, без барабани просто ги помолих да включим и малко чела.

Свириш ли със Sabbath?

Да, на цялото Ozzy and Friends Tour. Бях в L.A. където дойдоха Slash, Geezer Butler и Zakkи посвирихме заедно, беше невероятно.

Значи ти, Slash и Zakk свирите различни песни с Ozzy.

Да, това е групата на Ozzy Osbourne заедно със състава на Scream. Правим неща от ерата на Jake и Randy. След това идва Slash и правим неща Ozzy Ozzy на Sabbath. След това аз и Slash се махаме, излиза Zakk и забива неща от неговото време с Ozzy. Накрая всички забиваме Paranoid. Яко е.

Как се промени метъла през последните десет години откакто излезе първия албум на Firewind?

Това имаше nu metal, нали така? Slipknot и Coal Chamber бяха популярни и други като тях. Сега това се смята за отминало (смях). Сега какво има? Емо метълкор. Има толкова много разклонения на метъла. Да си призная честно, това не ми харесва чак толкова.


Защо?

Не е като да смята, че няма яки банди. Определено има много добри групи в тези поджанрове. Но цялото това поставяне на етикети ме дразни. Защо например Firewind трябва да бъде смятана за пауър метъл банда? Трябва ли тази група да бъде слушана само от такива хора? Или пък някоя друга да е ограничена до метълкор банда, да влиза само в определени списания и да се слуша само от определен тип хора защото имат специфична прическа. Мамка му, хеви метълът не трябва да бъде свеждан до това. Метълът е начин на живот и не трябва да съдим някого заради прическата му или защото носи очна линия. Ако го смяташ за яко, значи е яко.

Преди ги нямаше тези етикети.

Това ми казва и Ozzy. Едно време са правили фестивали, на които можеш да видиш Emerson, Lake & Palmer и Black Sabbath. Заедно с по-тежките неща можеш да чуеш и по-класически рок. Дори фънк банди.

Интернет много промени това защото можеш да влезеш в мрежата и да видиш всички тези групи в YouTube. Концертите вече не са толкова специални.

Определено смятам, че интернет има заслуга за това както и лейбълите и медиите, които се опитват да продадат продуктите си. О, това е за феновете на това и онова. Ако си фен на Dream Theater, на това и това, ще харесаш Firewind. Ако не си, забрави за това. Трябва да се насочиш към блек метъл. Какво означава това? Че не мога да свиря с Firewind или подобен вид музика? Това нищо не означава.

Всичко останало наред ли е с теб?

Да, всичко е наред човече.

Пълното интервю в Ultimate-Guitar.Com