Интервю с Robert Trujillo от METALLICA  

Robert Trujillo от METALLICA даде интервю за Hall of Metal говорейки за новия албум Death Magnetic и разни други неща:

Току-що чух новия албум и смятам, че е добър, звучи много класически. Смяташ ли, че може да се сравнява като качество с първите пет албума на METALLICA?

Всеки един албум е различен сам по себе си и всеки албум на Metallica има своята персоналност. Някои песни от този албум са наистина невероятни. За мен добър албум е този, който трябва да чуеш няколко пъти, за да навлезеш в същността му и точно това се получи с този. Харесвам Death Magnetic, но все още не знам точно колко го харесвам. Много е динамичен и подробен. Усещам го жив. Записахме албума по начин все едно свирим на живо, стоейки прави по време на записите и за пръв път записвам по този начин. Слушайки албума усещаш, че миналото на Metallica е все още живо. Наистина обичам Master of Puppets и не знам доколко можем да се съревноваваме с класическите албуми, но този е страхотен със своя същност и много чудесни моменти. Усещането от албума е за една цялост, нещо като албум на Pink Floyd, а не само сбор от парчета сложени на едно място. Както и да е, хората ще преценят дали е добър или не.

Защо избрахте "The Day Than Never Comes" като пръв сингъл?

Нашия мениджър взе решението. "The Day Than Never Comes" е много класическа песен в стила на старата Metallica. Почти две песно в една. Използвахме заглушаване специално за втората част. James свърши страхотна работа на китарата и беше много забавно да свирим това парче. Много хора ще кажат, че е много дълга за сингъл, но на нас не ни пука особено. Този албум не се базира на синглите. Има една песен My Apocalypse, която е 5 мин., но е твърде чист траш метъл, за да бъде сингъл. Както и да е, хората изглежда харесаха The Day Than Never Comes.

Какво се промени вътре в Metallica, за да решите да се върнете към старото звучене?

Решихме това по много причини и Rick Rubin има нещо общо с това. St Anger беше нещо като преходен период за Metallica, James се чувстваше по-уязвим в онзи момент и всичко беше много програмирано и планирано. Беше много странно. Но през последните години изглежда, че влезе във форма. Той е добре сега, съсредоточен върху музиката. Когато аз се присъединих към бандата, бях съсредоточен дотогава в моята група и бях много далеч от предходните неща на Metallica като Load и Reload. Много харесвах старите неща и когато отидох при тях просто ги помолих да свирим тях и вместо да избягат от тази идея, отричайки миналото си, момчета бяха съгласни с това. Свирейки стари парчета по турнетата беше нещо като презареждане за тях и това им помогна да направят албум като този (Death Magnetic). Новите песни звучат свежо и смятаме, че можем да ги свирим на живо. Звучат като старите неща, но всички те са нови и свежи.

Как усети процеса по композирането на новия запис от гледна точка като член на групата?

Въпреки, всичко, което се е случило в миналото като басис аз бях там всеки ден .James беше много важна част за композирането.Той е способен да включи китарата и след десет секунди да извади страхотен нов риф.Никога не му липсват страхотни идеи.Накрая, в рамките на последните две години записахме около 60 часа музика за слушане преди да започнем да пишем крайния материал. Аз също участвам в писането на този албум и имам много моменти в този албум. Посрещнаха с отворени обятия моите идеи.Непрекъснато искаха моето мнение.Примерно имаше момент когато свирих на испанската си китара те ме чуха и казаха "Wow, звучи яко, използвай го в някоя песен." Бяха много отворени по отношение на мнението ми. Всеки път когато кажех, че имам нова идея те искаха да я чуят. По време на записа на албума наистина имах усещането, че сме един екип и работим заедно.


Какво можеш да ни кажеш за The Unforgiven III?

James е много ентусиазиран за нея. Имахме 14 записани песни и трябваше да ги намалим до 10 и въпреки, че всички бяха страхотни James каза да включим и тази. Той настина обича тази песен. Unforgiven III е като глътка свеж въздух от останалите песни, които са много интензивни. Всички харесваме парчето, но за James тя е специална. Той я усеща много близка и е много важна част от албума.

Каква е основната разлика от това да свириш с Metallica и с някоя от старите ти групи като BLACK LABEL SOCIETY и OZZY?

BLS изобщо не беше моя група. Zakk Wylde е BLS понастоящем. Той знае как иска да звучи и не харесва много други хора да му се бъркат, така че аз просто свирих бас в песните му. Свиренето в мега група като OZZY е много по-приятно (хотелите и разни такива неща) и ме подготви за това да се включа в голяма група като Metallica. Относно другите ми групи, в Infectious Grooves всички песни се пишеха около баса, а в SUICIDAL TENDENCIES не се допускаше други хора да им се месят в музиката. Хубавото нещо в Metallica е, че всички са отворени за нови идеи без значение дали е фламенко китара или някоя откачена индианска или руска мелодия.

Поведението ти на сцена е по-близо до модерния метъл отколкото до стила на Metallica. Какво мислиш за това?

Когато съм на сцената правя едни и същи неща без значение с коя група съм. Чувствам се като дете, обичам сърфинга, сноубординга и по някакъв начин съм свързан с нещата, които харесвам физически. Просто усещам музиката и правя това, което правя. Нямам представа дали свиря като младите банди от наши дни или не, а и не съм запознат много с тези неща. Това просто съм аз.

Току-що каза, че се чустваш као дете. Дали останалите членове на Metallica имат същото усещане?

Заклевам се в Бога, че по време на записите и репетициите те бяха като някакви възрастни тийнеджъри. Когато съм с тях винаги се смея. Светът, в който живеят е много забавен. Когато си включат китарите те са като деца и това е красивото в Metallica както и в Deat Magnetic от моя гледна точка. Те са някакъв вид тийн-музиканти, без значение колко стари са телата им. Тяхното младежко отношение ги прави специални модерни в наши дни. Когато сме на сцената те винаги дават всичко от себе си без значение колко добре или зле звучим.

Ти си най-техничния басист, който Metallica някога е имала, така че е малко странно, че няма много твои сола в инструменталната песен наречена Suicide & Redemption.

James написа аранжиментите за китара в тази песен и той изпълнява солата. Парчето е като негово бебе и не исках да се меся много-много. Не бих се чувствал добре, ако го бях поискал да включа повече мои неща. Би било като нахлуване в неговата територия. Не знам какво мислят те, но смятам, че моята роля в този албум е на басист, който натиска яко, удряйки яко като боксова круша, за да осигуря необходимата дълбочина на китарите. Така усещам моята работа по албума. Трябва да откриеш своето собствено място в звученето, за да намериш правилния баланс и това е най-важното нещо в Death Magnetic.