Mike Portnoy от DREAM THEATER:" Не е много забавно да работиш с Kevin Moor (OSI)".  

Ken McGrath от Blistering.com направи интервю с Mike Portnoy от DREAM THEATER по повод новия албум на групата Black Clouds and Silver Linings и ред други неща. Ето част от него:

Хубаво е да имаш лейбъл на когото му пука за групата и застава зад нея. В миналото, знаеш, прекарахме 15 години с компания и се оправяхме сами през по-голямата част от времето. Макар и да са правили нещо от време на време, през по-голямата част от него бяха като банка и само брояха бройката на феновете ни, за да могат да ги купят. Хубаво е да работиш с компания (Roadrunner Records), която застава зад групата и промотира албума ти. Това се предполага, че един лейбъл трябва да прави.

Сигурно е хубаво да видиш когато ти се предостави възможност и си рекламиран да бъдеш такъв какъвто си. След като за няколко години вие не бяхте модерни...

Ние никога не сме били модерни, но смятам, че устояхме на теста на времето. Ако правиш нещо достатъчно дълго, хората не могат вечно да те пренебрегват. Дали ще ни мразят или обичат, ние няма да се откажем.

В играта сте вече повече от 20 години и си държите на своето.

Догодина стават 25, така, че това си е почти четвърт век човече. Много банди, които се опитват да бъдат актуални си печелят тази кратковременна слава. Но веднага щом модата се промени и те са извън пистата. Ние никога не сме се водили по актуалните течения и сме правили това, което правим. Правим едно и също без значение дали музиката ни е популярна или актуална, но постепенно си изградихме база, която се натрупва. Някак си е странно защото изведнъж стана модерно да се свири прогресив, всички от MASTODON през MARS VOLTA, до TOOL имат дълги песни. Сега е яко да свириш на инструментите си и да имаш дълги парчета, но това си е плашещо защото след като е модерно можем да окажем извън борда когато времената се променят. Не знам. Но досега винаги сме си държали на своето.

Да оставим настрана Dream Theater за момент. Какво би казал за слуховете за супер група между теб, Mikael Åkerfeldt от OPETH и Steven Wilson от PORCUPINE TREE?

Ами това е нещо, за което ние тримата си говорихме преди години и някой от нас, не помня кой глупаво спомена за това в интервю и оттогава не можем да се отървем от слуховете. Mike и Steven са приятели, те обсъждат подобно сътрудничество от много време и аз с удоволствие бих се включил защото обичам тези момчета, добре ми е с тях и ги уважавам като артисти и музиканти. Така, че е само въпрос на време защото и тримата сме едни от най-заетите хора в музиката.

Една от другите банди, в които участваш - OSI издаде албум Blood, който е първият без теб на барабаните. Просто организационен проблем ли беше , поради който не можа да участваш?

Не, не беше времеви фактор, а такъв, който изкипя от опита ми правейки първите два OSI а си кажа правичката да работиш с Kevin Moore (бивш кийбордист на Dream Theater) не е особено забавно. Той е много... Ще го кажа по любезно, той си има своите начини на работа, които не са особено отворени към сътрудничество и беше много фрустриращо по време на първите два албума. Аз съм ОК с това защото има сесии когато просто отивах и изсвирвах барабаните точно както с Neil Morse или G3 турнето с John Petrucci. Нямам проблеми с това докато е забавно. Но не е много забавно с Kevin, той е твърде раздразнителен и сериозен, така че се запитах дали трябва пак да го правя. Не мога да допринеса творчески, така че не е много забавно. Така, че се отказах. Жалко е защото Jim Matheos е един от най-добрите ми приятели, обичам го и все още ми харесва да работя с него по някои проекти. Но наистина не беше много приятна ситуацията с мен и OSI.

Имаше ли все пак предложение към тeб за записите на Blood?

Изобщо не се предполагаше, че ще участвам и във втория албум Free. Казах им, че ще пропусна втория албум заради причините, които изброих, но някак си успяха да ме убедят. Но беше ясно, че след това няма много шансове да остана в групата и за в бъдеще.

Цялото интервю тук.