Най-добрите метъл албуми за октомври  

Изминалия месец беше повече от продуктивен от гледна точка на новия материал, който се появи. При тов все добър и все от добри групи. Много ми е трудно да отсея 5 албума, които да сложа пред останалите, но все пак ще се пробвам.

1. AC/DC - Black Ice

Поне за първото място няма никакви съмненения. След 9 безплодни години австралийците се завърнаха с нова класика издържана в типично техен стил. Макар и да не са ми от любимите групи (най-вече аради не толкова твърдото звучене) Black Ice си заслужи първото място с чудовищните продаби, които регистрира в първите седмици от пускането си в продажба.

В Black Ice няма абсолютно никакви изненади и това е чудесно. AC/DC усъвършенстват успешната си формула през годините и няма абсолютно никаква причина да се бърка кацата с успех. В албума е пълно с песни в умерено темпо, които са простички, но лесно запомнящи се. Angus и Malcom Young са свършили страхотна работа е елегантни рифове и чудовищни сола.

Има няколко забележителни парчета в този албум, особено отварящата песен и първи сингъл Rock 'N Roll Train. Рок е първата думичка, която ти се набива на очи като погледнеш обложката защото има има четири песни с "rock" или "rocking" в заглавието.

Продуцентът на албума Brendan O'Brien е известен с приятното радио ориентирано звучене на музиката (Velvet Revolver, Audioslave) и Black Ice е достатъчно семпъл и изчистен. Не мога да не спомена и за пореден път чудесно звучащите вокали на Brian Johnson.

Този албум със сигурност ще добави още малко легендарност към историята на групата.

2. GOJIRA - The Way Of All Flesh

The Way Of All Flesh е комплексно усилие от една талантлива френска банда, което само след 1-2 прослушвания заслужава цялата положителна критика на света. Gojira звучат едновременно death, thrash и progressive, а в този диск са добавили и някои industrial елементи. Някои от песните са сложни и технични с вълни от рифове и брутални и скоростни бийтове.

От друга страна някои от другите парчета ни остават повече въздух за дишане с повече мелодично прогресив секции. Има голямо разнообразие в темпото, текстовете, скоростта и дължината на песните, което оставя слушателя напълно нащрек. Вокалистът Joe Duplantier има отличително звучене.

Този албум определено е най-доброто от французите досега, което ги изтрелва далеч извън локалното ниво и ги превръща в една от много добрите метъл групи днес.


3.YNGWIE MALMSTEEN - Perpetual Flame

За тази тава Yngwie е наел чудесен вокалист като Ripper Owens. Не са много тези, които са по-добри от него. Той се вписа чудесно и в JUDAS PRIEST и в ICED EARTH, но трябваше да напусне когато Rob Halford и Matt Barlow се върнаха в групите си.

Сега Owens е вокалист на групата на Yngwie Malmsteen, заменяйки Doogie White и мамка му, пасва чудесно. В Perpetusl Flame се забелязва и името на Derek Sherinian - бивш кийбордист на DREAM THEATER.

Китарата на Yngwie и пеенето на Owens си пасват идеално в този албум. В него има всичко, което се очаква от фигура като Yngwie - зашеметяващи рифове и сола на световно ниво. Като легенда в китарното изкуство той винаги ще бъде актуален за професионалистите. Но, за да привлече широката публика му трябва нещо повече от китарата му и Perpetual Flame ни го дава. Песните са изключително мелодични с няколко наистина запомнящи се припева.

В едно от интервютата си Malmsteen казва, че все още има голямо желание да се занимава с това, нещо което си личи в Perpetual Flame. В комбинация с вокалите на Owens този албум е един от най-добрите му в последните десетина години.

4. CRADLE OF FILTH - Godspeed On The Devil's Thunder
CRADLE OF FILTH са безспорно една от основните причини блек метълът да придобие сериозна популярност през последните десетина години. Водени от фронтменът Dani Filth тяхното звучене никога не се е отклонявало сериозно от традициите, които те сами си основаха. Новият им албум Godspeed On The Devil's Thunder не се отклонява и на нота от това, което очакваме от Cradle Of Filth.Акробатичното пеене на Dani, едни от най-добрите рифове в метъла, които могат да бъдат чути и текстове, които те карат да се замислиш над някои неща са елементи, които очакваме да намерим в едно CD на тази група.

Като цяло Godspeed On The Devil's Thunder е за мен най-добрият албум на Cradle of Filth от Midian насам. Вдъхновяващ, пламенен и разрушителен, това е един от много добрите албуми тази година.

5.IN THIS MOMENT - The Dream

The Dream има някои елементи от първото CD на IN THIS MOMENT, но мелодичната част е увеличена значително. Опредлено може да се каже, че са оставили метълкора и са се насочили към рок звученето. Все още има доста тежки части, но като цяло звучат като рок група.

Това, което ги прави да звучат по този начин е намаленото количество писъци на Maria Brink. Въпреки, че все още ги използва на места, тя бързо преминава към мелодично пеене, а някои песни са изцяло съставени от него.

In This Moment ни показват и доста разностранност в този албум. Into The Light например е балада с чудесни вокали. Като, че ли групата се движи в правилна посока, звучи по-достъпна за широката публика, което ще им спечели повече фенове, макар и някои от досегашните да останат разочаровани.


Накрая задължително трябва да спомена и останалите групи, които извадиха нови албуми миналия месец и ми направиха добро впечатление, а именно - TESLA, UNEARTH, AXEL RUDI PELL, LORDI, PAIN, SCAR FOR LIFE (които скоро ще попаднат в рубриката Група на седмицата).