SATYRICON - The Age Of Nero (ревю)  

През годините звученето на SATYRICON се разви от чист black метъл до по-груув звучене, което привлече по-голяма аудитория. За седмия албум на групата фронтменът Satyr се оттегли в хива дълбоко в горите на Норвегия и си сътрудничи с
Snorre Ruch (Thorns).

The Age Of Nero наподобява последния диск на Satyricon Now Diabolical. Песните са в средно темпо с откъслечни светкавични бийтове. Барабаните са в повечето време груув отколкото брутални. Разбира се Satyricon все още си имат характерните за black метъла елементи, но на много места има преход към нещо много по-мелодично.Рифовете са прости, но ефективни. Много по-малко са използвани клавишни елементи. На тяхно място е наблегнато на мелодията и рифовете и с всяко следващо слушане те се запомнят все по-лесно.

Този албум може и да не задоволи заклетите фенове на ранните неща на Satyricon, но със сигурност ще допадне на тези, които харесаха предишния албум.

Албумът излезе на 13 януари.

Траклист:

Disc I
01. Commando
02. The Wolfpack
03. Black Crow On A Tombstone
04. Die By My Hand
05. My Skin Is Cold [album version]
06. The Sign Of The Trident
07. Last Man Standing
08. Den Siste

Disc II [limited edition bonus]
01. My Skin Is Cold [EP version]
02. Live Through Me [live]
03. Existential Fear Questions [live]
04. Repined Bastard Nation [live]
05. Mother North [live]
06. The Pentagram Burns [radio edit version]
07. Last Man Standing [guitar wall mix version]
08. Den Siste [analog mix version]
+ K.I.N.G. [video]
+ The Pentagram Burns [video]