Интервю с фронтмена на GOJIRA - Joe Duplantier  

Radio Metal взеха интервю от вокалиста и китарист на френската сензация GOJIRA, които в момента записват новия си албум. Ето и по-интересното от него.

Какво стана с EP-to Sea Shepherd? Ще го видим ли някога?

"Случиха се много нещастия и технически проблеми, които доведоха до това закъснение. Твърдият диск където беше повечето материал гръмна.Това беше тежък удар. Работихме и по новия албум, бяхме готови с всичко... Когато дойдох в Щатите успях да намеря някой, който успя да възстанови цялата информация, имам предвид аудио файловете за ЕР-то. Неотдавна успях да им отделя време. Сега имам всичко, трябва да поработя над това, има доста неща за вършене. Нещата трябва да се смесят, остават и някои вокали за довършване. Не е чак толкова много, но в момента нямам и една свободна секунда. Никой няма да го направи вместо мен, така че ще започна да работя по него когато сме готови с новия албум. И след това евентуално ще издадем и шибаното EP. Означава много за нас и бяхме много бесни, че не можахме да го издадем миналия септември."

Когато обявихте, че сте подписали с Roadrunner повечето реакции бяха позитивни, но имаше и някои негативни от "пуристи". Тези хора се притесняват, че когато една банда се чувства прекалено комфортно не влага достатъчно душа в музиката си. Какво мислиш за това и как би отговорил?

"Може би са прави. Не съм в позицията да бъда съдник. Но в същото време съм в окото на бурята. Както си говорим с теб сега, се намирам пред компютъра, имам микрофон пред себе си, пиша текстове, така че съм тотално отдаден в писането. GOJIRA е животът ми, работата ми. Така, че не съм най-подходящият човек да съдя. Мисля, че хората, които ни следят още от самото начало биха могли да преценят какво става вътре в групата само слушайки музиката ни. А в крайна сметка, важното за мен е музиката. Така, ч може би са прави, но аз през целия си живот и кариера на музикант не съм имал време да си взема почивка, не съм имал шанса да видя какво е да имаш подкрепа лейбъла, да имам някакъв комфорт като това да си купя къща например. Много съм далече от това.Оставам много далеч от подобни намерения и фантазии. Пиша с душата си, заедно с моите братя по съдба, с които сме по-скоро войни, отколкото някакви щастливи копелдаци, разглезени от някой лейбъл. Тези хора имат достатъчно време да мислят за тези неща, да фантазират, истината обаче е, че музиката е единственото, което има значение. Няма как да планираш каквото и да е. Но може и да са прави, може би след няколко години с Roadrunner музиката ни ще бъде скапана, кой знае."



Мислиш ли, че и след десет години с Roadrunner ще можеш да пишеш със същата ярост, тогава когато си си уредил живота, в сравнение с времената когато беше в гаража и никой не те познаваше или слушаше, макар и да имаше какво да кажеш?

"Не е същото разбира се, но няма и как да бъде. Сега съм на 35 и ако живеех в същите условия както когато бях на 16, бих имал сериозни проблеми. Това би означавало все още да живея с родителите си, в мазето, носейки смъкнати джинси и маратонки и да не приличам на нищо. С възрастта е нормално да искаш да работиш с професионалисти и да си в контакт със света. Естествено, ще има много носталгични фенове казващи, че е имало толкова много ярост в първия ни албум. Айде малко по-сериозно обаче, аз съм на 35. Растеш, остаряваш и правиш каквото можеш. Опитвам се да анализирам музиката ни и е вярно, че има някои неща от първия ни албум, които вече ги няма. Това е защото тогава бяхме на 17. А сега се появяват някои по-дълбоки, по-обогатени неща защото сме по-опитни. Албумите не са същите, но така тече животът, всичко се променя с времето. Когато купиш нещо, то е ново в този момент, но след това остарява, не можеш да промениш това. С човешкия живот нещата са абсолютно същите: променяш се, развиваш се и смятам за интересно да бъдеш гъвкав когато следиш някоя банда, приемайки развитието ѝ."

Макар и да сте най-известната френска метъл банда, само преди няколко години ви е било трудно да преживявате от музиката си.Би ли говорил за сегашното си финансово състояние?

"Ами това е лесно, банковата ми сметка е изцяло празна! Чакам аванс от лейбъла, за да спестим някакви пари за месеците, които идват защото ако не сме на турне, не печелим никакви пари. Когато подписваш договор с компанията, получаваш аванс, а заедно с това трябва да плащаш тонове комисионни: мениджмънт, адвокати, такси за записи и т.н. Това, което остава е направо нелепо, колкото да изкараш месеца. ОК, имаме някаква известност, но не продаваме албуми. Те са просто непродаваеми. Това, което все пак успяваме да продадем, покрива разходите за записите. Това е реалността в музикалния бизнес като цяло, метълът не е единственият, който страда от това. Не сме имали шанса да живеем във времената когато се правеха пари от продажби, това вече не съществува. Днес пари се изкарват от мърча и турнетата. Това е следващата стъпка, но не правим състояние от тези неща. Изкарваме достатъчно пари да живеем и работим изцяло около GOJIRA, а това е огромен успех. Някои от месеците са по-доходоносни и можем да си позволим нова китара например, но е трудно да си купиш кола или къща на изплащане защото не сме на трудов договор. Имаме музикални контракти, но това не минава в банката... Преди няколко години си казвах: "Мамка му, искам да си купя къща! Какво трябва да направя?" И до ден днешен още не мога."