Каварна 5 юли: Епосът на MANOWAR  

Няма как да поддържам този блог за жица и да не се изкажа по въпроса с прясно-прясно завършилия Калиакра Рок Фест. Емоциите ми са повече от приятни. Глупости. Направо още съм в еуфория от преживяното през тези три дни. За пръв път ми се случва да присъствам на цял един фестивал от началото до края и вече с нетърпение очаквам следващия.

Като за начало ще започна от първия ден, 5 юли 2008г. Тръгнах от София към морето с бричката в 5ч. сутринта с цел да избегна жегите и трафика. Оказа се добро решение. Оказах се на село (близо до Добрич) към 13ч. и вече нямаше значение колко много ще пече след това. До концерта оставаха няколко часа, а аз все още бях малко разочарован от факта, че пропуснах WHITESNAKE/DEF LEPPARD предната вечер. По-късно щеше да се окаже, че това няма никакво значение. ..

Някъде около 17ч. Вече бях в района на стадиона и се чудех с какво да запълня времето си. Очевидно имаше само едно-единствено решение – бира и кебапчета. Получената енергия определено ми послужи добре, за това, което предстоеше.

Някъде към 19ч. Се пласирах на малкия страничен вход с надеждата, че ще минем лесно и бързо оттам както беше миналата година. Голяма грешка. Оказа се, че момчетата от охраната, които бяха сложени там не разполагаха с ключ за портата и тя така и си остана заключена. Явно не е било предвидено да се отключва. Оказах се сериозно преебан, защото не можах да се класирам за най-предния ред. Все пак с голяма доза нахалство успях да се «устроя» точно пред «шатрата» с озвучителите, което е едно добро място от гледна точка на чисотата на звука. След това остана да чакаме.

Това, което чакахме първоначално бяха SIXTH SENSE, които обаче така и не дочакахме. Бяха оставили тяхната изява за следващия ден, за да подгреят ALICE COOPER. Опредлено добро решение, нямам представа на кого. Някъде след 20ч. излязоха HOLLYHELL. На мен лично тази група ми допада изключително много, харесаха ми още миналата година и оттогава са редовно присъстващи в плейлистата ми. Малко останах разочарован, че трябваше да свирят по светло, защото стилът на музиката им определено предполага тъмнина и светлинни ефекти. Но карай да върви. И този път се представиха не лошо, изпълниха и два кавъра – “Dream on” на AEROSMITH и “Holy Diver” на DIO. Естествено, всички очаквахме да чуем отново и Фантомът от операта, но този път пропуснаха, може би защото Eric Adams беше решил да пази гласа си за маратонът, който му предстоеше.

Последваха около 40 изключително дълги минути преди да се появят ТЕ! Кралете, Боговете или както там ви харесва. Излязоха и целия стадион изпадна в екстаз. Преди началото на концерта всички очаквахме, че ще бъде дълго. По-дълго от миналата година. Но, че ще бъде дълго 5 часа и една минута, не сме очаквали. Започнаха в 21:49ч. И свършиха няколко минути преди 3ч. След полунощ. Който може да смята да го направи. Е айде сега някой да ми каже, че не са велики. Ми че тези хора са на по 50 години. Вярно, яки копелета са, ама никога не съм очаквал, че са толкова яки. Но когато обичаш това, което правиш нищо друго няма значение. А MANOWAR са влюбени, в това, което правят. Влюбени са в музиката си, влюбени са във феновете си, а може би в себе си, или по-скоро в групата си. И защо да не бъдат. Всеки един присъстващ на това епохално събитие знае защо.

Няма да се впускам в подробностис коя песен са започнали и кога и какво точно са изсвирили. Разходиха ни из цялото си творчество, изпълниха парчета, които са слабо известни на широката публика ( а, аз се кефя точно на тях, защото не съм очаквал да ги чуя на живо), а общата бройка наближи 50. Някой по-запознат да каже точно колко са били. Удостоиха ни и с честта да чуем за пръв път на живо и чисто новият им сингъл – “Die With Honor”. А трябваше да го презентират на Magic Circle Festival в Германия (9-11 юли).

Прочетох някъде, че миналата година шоуто било по-хубаво. Защо? Не видях нещо съществено от миналата година, което да липсваше тази година. Миналата година ме боляха краката когато излязох от стадиона. Тази просто не ги чувствах. Невероятният звук ми разбърника карантиите до такава степен, че още ги намествам. С едното ухо не чувам добре. Имаше фойерверки, живо изпълнение на The Crown And the Ring. Страхотните сола и на Joey на Carl просто ми изпълниха душата. Просто пет часа и една минута невероятно хеви-метъл шоу, пред една невероятна публика, в една невероятна вечер.

Няма как, дори критиците на MANOWAR трябва да признаят, че подобно събитие не се случва всеки ден. И няма как да не признаят, че тази група е една от най-великите и винаги ще бъде такава. А този концерт го поставям в личната ми класация наравно с миналогодишния и този на METALLICA в Пловдив.

На турбо-фолк гъзарите искам да кажа, че с удоволствие ще стана най-големия фен на Ивана, Камелия или Преслава в тази държава, ако коя да е от тях ми направи 5-часово изпълнение на живо. Айде нека да смаля на три. Пак няма да го доживея. И няма да влизам в безсмисления пор коя музика е правилната и коя не е. Просто не ми се месете и ме оставете на мира да си слушам това, което ми харесва. Направете същото!

И за пореден път – Цонко Президент! Нямам представа как омайва чужденците този човек, а и не ме интересува. Но щом като група като MANOWAR дава обещание, че ще се завъща всеки път когато бъде поканена, няма как да обичам този човек. А както видяхме MANOWAR преизпълняат обещанията си.

За финал бих искал да спомена, че MANOWAR е група, която сбъдва мечти. Тяхната епопея от 5 юли 2008г. намали с една мечтите на поне 20 000 души (може и 28 000 да са били както се говори).

P.S. Поради изключителното си тъпоумие и несъобразителност нямам собствен снимков материал от събитието. Много снимки тук:

Снимка: stroeja.com