Интервю с Mikael Åkerfeldt и Fredrik Akesson от OPETH  

Vince Neilstein от MetalSucks направи обширно интервю с фронтменът на OPETH Mikael Åkerfeldt и другият китарист Fredrik Akesson. Това се случи преди концертът на групата в Ню Йорк преди месец.

Момчета, това е третата ви дата от турнето. Как върви досега?

Mikael Åkerfeldt: Добре.

Fredrik Åkesson: Добре. Постепенно навлизаме в правилния коловоз.


Какви са отношенията с другите банди? Май вече сте свитили заедно с High on Fire, но не и с Nachtmystium?

MA: Не, никога не сме свирили с тях. Никога не сме се срещали с тези момчета, така че тепърва се запознаваме. Изглеждат готини, но не сме се сработили толкова добре все още. Ще имаме време за това, защото турнето продължава през целия октомври освен за Nachtmystium, които ни напускат по средата на турнето.


Успяхте ли да ги гледате?

MA: Да, успях да видя малко от тях вчера. Разбира се, High on Fire съм ги виждал и преди това.

FA: Всяка вечер наблюдават първите две парчета на High on Fire. Харесват ми.

MA: Nachtmystium са яки.

Наистина. Вие бяхте на Progressive Nation Tour заедно с Dream Theater по-рано тази година. Как беше?

MA: Беше хубаво турне. И преди трябваше да свирим с тях, имахме оферта, но нищо не се получи. Бяхме наистина щастливи, че това най-накрая се случи. Това е една от групите, която продължавам да слушам. Беше супер най-накрая да отидем на турне с тях и да се запозная с тях.

FA: Имах сесия с John Petrucci за около час и беше много яко. За нас беше полезно защото трябваше да опитаме някои нови парчета от албума преди да е издаден. Така, че за нас това турне беше добро, защото много хора ни видяха.

(Към Фредерик) Като нов човек в бандата как успя да се аклиматизираш с цялата тази рутина да свириш с останалите на сцена.

FA: О, чувствам, че наистина се вписах в групата. Познавах всички момчета преди да се присъединя към тях и това помогна за отношенията ми с тях. Музиката ми беше позната, о отне малко време разбира се да свикна.

(Към Mikael)А от твоя гледна точка?

Ами все едно сме свирили от много време заедно. Той е с нас само от година и половина, но не усещаме нещата като нас и той и само като нас. Наистина не сме имали никакви проблеми.

FA: Никога не съм изпадал в ситуация да се питам дали говорят зад гърба ми, какво си казват? Не е имало такова нещо от началото. Наистина се чувствам много удобно и спокойно с тези момчета.

Свирите ли много от новия материал на това турне?

MA: Не толкова много. Само две песни, защото ще има ново турне в Северна Америка специално за промотиране на този албум, така че искаме да запазим някои от парчетата именно за него. В момента представяме не само Watershed, но и всички останали албуми. Така, че искаме да свирим и стар материал, покривайки колкото се може повече албуми.

Добре ли приемат феновете новия метариал когато го свирите на живо?

FA: Да, много добре.

MA: Звучи по-добре от стария материал.

FA: На Progressive Nation Tour например опитахме Heir Apparent, втората песен от албума. Бих казал, че реакцията беше по-шумна отколкото при старите песни.

MA: Четем коментари по форуми, мейли и страницата в Myspace от сорта на "Искам да чуя новите неща". Хубаво е когато хората искат да чуят как звучиш сега и да го сравнят с това, което си бил преди.

(Към Fredrik) По-вълнуващо ли е да свириш песни върху, които си работил?

FA: Абсолютно. Чувстваш се по-пълноценен. Бях в Arch Enemy преди това и има голяма разлика, ако трябва да ги сравнявам. Всичко, което трябваше да правя е да свиря старите неща на другите момчета. Сега се чувствам много по-интегриран.

В същото време обаче все още трябва да свириш старите неща.

FA: Да, но ги харесвам. Харесва ми смесицата от ново и старо, което свирим в момента.

Интересно е, че казвате, че много хора ви пишат с желание да свирите новия материал. Обикновено е обратното; хората искат да чуят познатото. Чувствате ли се понякога изморени, от това, че трябва да свирите нещо за хиляден път?


MA: Не, всъщност не. Свирили сме песни като Demon of the Fall по хиляда пъти предполагам, но когато го правиш на живо е различно. С новия състав даже е забавно на репетициите. Все едно си се върнал на училище, а и на живо всяка песен ти доставя удоволствие, дори и да си я свирил милион пъти.

FA: Песните са доста дълги, някои по десет минути. Не е лесно да се отегчиш с толкова дълги парчета.

Притеснявате ли се, че може да загубите старите фенове, сменяйки звученето си?

MA: Не, смятам, че това, което правим е единствения начин да задържим всички типове фенове. Честно казано, дори и хората да имат любима част от историята на групата и някой да би искал отново нещо като Blackwater Park, не мисля че това ще им се хареса наистина. Смятам, че трябва да вземем миналото със себе си, опитвайки се да направим нещо ново. Ако се опиташ да угодиш на феновете, накрая се получава нещо шибано.

Като си говорим за това, смятате ли, че това се отнася и за Metallica? Чухте ли новия албум?

MA: Една песен.

Само една? Какво мислиш за нея?

MA: Започна като Load или нещо подобно, но след това стана доста бърза. Помислих си, че яко и стъпка в правилната посока. Смятам, че това донякъде е отчаян ход за тях. Хората искаха да чуят стария материал и това сякаш е връщане назад, отколкото отиване напред. От това, което чувам обаче албумът е най-добър от Черния насам и бих казал, че това не е далеч от истината. Не харесах Load и Reload, нито пък St. Anger.

Не мисля и, че някой ги е харесал.

Този определено бих си го купил. Още не съм, но бих. Аз съм голям фен на Metallica, но не съм чувал добър албум от тях от 1991г. насам.

FA: Ти слуша ли го целия?

Да.

MA: Какво мислиш?

Смятам, че определено е повече крачка напред, отколкото опит да пресъздадат нещо отново. В същото време някои момент наистина звучат отчаяно, но определено е най-добрия албум от 1991г. насам.

FA: Значи има повече траш елементи сега?

Има траш. Но има и някои неща като в Load.

MA: На мен ми харесва най-много прогресивната част на Metallica. Като And Justice for All и инструменталите им като To Live Is To Die и Orion. Обичам тези песни смятам, че не са правили нищо подобно от Черния албум насам. Когато чух за пръв път The Unforgiven и Nothing Else Matters” си помислих колко красиви са тези песни. Това е нещо, което са пропуснали сега предполагам.

За да върнем нещата към вас, как се опитвате да останете актуални без да пресъздавате миналото? Как балансирате?

MA: Не знам. Много хора сигурно смятат, че сме отчаяни и се хващаме за сламки. Но пък има много повече хора, които смятат, че се развиваме и ставаме все по-добра група с всеки албум. За всеки човек е различно. Никога обаче не съм усещал, че пиша музика за някой албум, която не ми харесва. Така беше и с музиката за новия албум. Много хора сигурно я мразят, но и много я обичат. Не можеш да угодиш на никого, освен на себе си. Точно това се опитваме да направим. Определено не може да се каже, че с нашата музика угаждаме на феновете, които харесват даден наш период. Опитваме се да угодим на себе си. Надявам се да си личи.

Това е всичко, което трябва да правите. Значи ще довършите втората половина на турнето с Baroness? Какво следва след това?

FA: Европейско турне.

Последни думи за феновете?

FA: Щастливи сме, че отново сме на турне, особено след като свирим по-дълго време.

MA: Това ни липсваше. По време на турнето с Dream Theater свирихме само по един час. Затова добавихме няколко допълнителни дати, на които ние бяхме водещата група.

FA: По този начин можем да си правим и саунд чековете.

Супер, чакам с нетърпение шоуто тази вечер.

MA: Поздрави.