PAIN - Cynic Paradise (ревю)  

Каквото и да кажем за Peter Tägtgren ще бъде малко. Този тип е нещо като шесторъкия Шива, а може и повече ръце да има. Освен да е лидер, композитор, вокалист и китарист в супер успешна банда като HYPOCRISY, той е в буквалния смисъл и човекът-група PAIN. За това какви групи продуцира няма да говорим.

Супер продуктивността му логично завършва с нов албум на Pain носещ името Cynic Paradise.По принцип Tägtgren работи в усамотение и си прави всичко сам. Този път обаче е допуснал някои от музикантите, които свирят с него по турнета да допринесат малко или много в творчеството му. Барабанистът David Wallin например може да се чуе в парчето Don’t Care, китаристът Michael Bohlin е помогнал в програмирането, а басистът Johan Husgavfel свири в Live Fast/Die Young. Предишният албум Psalms Of Extinction беше последван от мега турне заедно с Nightwish и като резултат сега можем да чуем Anette Olzon в две парчета от албума - Follow Me и Feed Us.

Характерно в Cynic Paradise все още се чува с ритмуването и монотонните ударни на industrial-а, но в крайна сметка това е много по-рок ориентиран албум, който ще допадне на много по-голяма аудитория (включително и на мен). Това може да се усети доста добре в текстовете. В I’m Going In и Monkey Business Peter използва писъци наравно с чистото пеене. Клавишните добавят мрачно звучене към твърдите рифове. Като цяло това е един типичен за Pain албум с достатъчно иновации в него, който определено си заслужава да бъде положително оценен.