Robert Trujillo от METALLICA: Моята история  

Басистът на METALLICA Robert Trujillo даде интервю за Metal Hammer, в което разказва интересни неща за биографията си, предлагам ви цялото без съкращения.

Кога и къде си роден?

На 23 октомври 1964г. в Санта Моника, Калифорния, но съм отраснал в Culver City, Калифорния.

Хубаво място?

Беше интересно. Много от братовчедите ми бяха в улични банди. Някои от тях бяха в банди от Culver City, а други от Venice. Ако си от Калифорния ще знаеш, че тези два града вървят заедно.

Бил ли си свидетел на насилие?

Да, видели сме много на улицата. Били са ме няколко пъти когато съм попадал на подобни банди, но това беше докато бях по-млад. Когато пораснах не съм имал подобни проблеми. Може би съм познавал правилните хора.

Коя е определящата черта на детството ти?

Всичко вкъщи беше музика. Майка ми беше голям фен на Motown, хора като Marvin Gaye, James Brown и Sly And The Family Stone. Била е много млада и с приятелките си е можела да танцува. След това при баща ми се пускаше всичко от Rolling Stones и Led Zeppelin до Beethoven. Братовчедите ми обаче слушаха Black Sabbath , а тези от R&B страната неща като Parliament.

Кога започна да свириш за първи път?

Живеехме на края на Culver City, Mar Vista, което беше на около три мили извън града. Имаше силно скейт течение там и аз свирих в много групи по партита. Свирих много Sabbath, мого Ozzy, Rush, но предизвикатекните Rush, Zeppelin и така нататък. Отидох в джаз училище когато бях на 19. Много исках да съм студио музикант, но все още бях увлечен по рока и метъла.

Как премина от джаза към crossover траш в Suicidal Tendencies?

Не познавах Mike Muir (вокалиста), но ме запозна Rocky (George, китара), който беше моята връзка с групата. С Mikey станахме наистина добри приятели и почти 8 години си говорихме за музика и записвахме различни проекти...

Като Infectious Grooves?

О, да. Предразположих към подобни неща, в които бях навътре и той беше голям фен на баса, независимо дали беше Geezer Butler или нещо по R&B насочено. Нямаше правила и смесвахме различни стилове музика от различни светове като пънк и ска, метъл, фънк, каквото и да е....

Защо си назован Stymee в първия ти запис със Suicidal?

Wow, има много причини зад Stymee. Всъщност аз не съм избирам името, то беше наследено, така, че е по-добре да питаш Mike Muir за това.

Как се озова при Ozzy Osbourne?

Беше заради Infectious Grooves. Записвахме The Plague That Makes Your Booty Move с Mark Dodson в едно студио на име Devonshire и Ozzy беше там по същото време записвайки No More Tears, така че бяхме нещо като съквартиранти за малко.

Звучи страшничко.

Да! Започнахме да си мислим, че би било хубаво да пее с нас в някоя песен и една нощ той влезе в студиото изненадващо и каза:"Ъ-ъ-ъ, здрасти", а ние бяхме по средата на един микс, но ние бяхме добронамерени и го оставихме. Тогава той остана и поиска да чуе парчето. След започна да пита: "Имате ли бира?" Не. "Имате ли вино"? Не. "Имате ли хапчета?" Не. "Имате ли кокаин?" Не. "Вие момчета сте толкова скучни". И все пак ни покани на турнето му Theatre Of Madness, свирихме около месец, опознахме се и след осем години получих обаждане. Ето как се запознах с Zakk с когото по-късно свирих в Black Label Society.

Да работиш с бившия китарист на Alice In Chains Jerry Cantrell за Degradation Trip от 2002г. е било също голямо предизвикателство...

Всъщност бях там само, за да изсвиря бас партиите, но той ми говори доста за простотата в използването на пространството и нотите, което значи доста за една песен. Написах няколко песни докато бях с Ozzy, които бяха много яки, но с него никога не знаеш. Един ден ги харесва, на другия не и дори не помни, че ги е харесвал преди това. След шест месеца идва и ти казва "Защо не ми ги показа тази песен преди?" Истински се бориш с кой от всичките Ozzy си в момента когато обсъждаш идеите си, но пък си беше трупане на голям опит.

Със сигурност доста по-различно от времето когато се присъедини към Metallica през 2003г. в разгара на вътрешните им проблеми.

Да, изглеждаше, че James се движеше по ръба на тънък лед. Беше много дистанциран и имаше много проблеми с личния си живот. Всичко беше като по навик. Сега като, че ли си е върнал пламъчето. Чист е разбира се и си има тази Hetfield настройка, която е силна и креативна, но в същото време е въодушевен и от идеите, които имам.

Сигурно си бил много разочарован, че не взе участие в писането на St Anger?

Да, не съм мислил нови рифове, само свирих по каталог. Докато обаче се учиш да свириш Phantom Lord не мислиш толкова много за това. Настроих се на творческа вълна когато започнахме Death Magnetic след три години в групата. Исках да видя как тези момчета записват и беше като, че си в някакво Metallica училище. Всеки ден бях с тях, а аз се падах нещо като медиатор. И моите неща са си в албума. Исках да видя как работи креативната машина зад Metallica и аз бях там.

Как реагираха те на включването ти?

Когато тези момчета са във форма, просто ги оставяш да свирят и оттам идва голяма част пт магията. Спонтанността е клучът на бандата. Hetfield включва китарата си, пуска един тон и след пет секунди вече свири риф, а Lars се опитва да запамети всичко.

Най-обичания басис на Metallica Cliff Burton хвърля дългата си сянка над групата.

Имам огромно уважение към Jason и Cliff. Това, което харесвам в Cliff е, че въпреки, че е бил басист в стил като метъла, той има глас и успява да говори чрез инструмента си. Много мелодичен, страхотно присъствие на сцената. Той просто беше много уникална личност и много талантлив очевидно. Jason е лидер по неговия си начин и мисля, че това е документирано на live изпълненията, но мислч, че би могла да се отправи известна критика по отношение на креативната страна на нещата. Не съм бил там, не знам как е свирил, всички сме различни, но нито аз, нито той се опитваме да копираме Cliff. Не се опитвам да бъда Jason. Просто се опитвам да дам всичко, което мога.

По-различна група ли е Metallica от тази кум, която се присъедини през 2003г.?

Когато Metallica са заедно те се превръщат в онези младежи. Това поддържа музиката вълнуваща. Затова знам, че следващата фаза ще е по-добра. Изглежда се случва нещо ново в момента. Винаги трябва да събаряш стени и бариери, които се изправят на пътя ти и покрай St.Anger се случи точно това. Сега когато се чувствам част от цялото споделяме много общи интереси.