Интервю с Phil Anselmo  

Предлагаме ви интервюто на бившия вокалист на PANTERA и настоящ на DOWN Phil Anselmo за Metal Army America. Той говори за собствения си лейбъл, хорър филмите, медиите и др.

Кога за първи път си даде сметка, че имаш идеи, които не пасват в концепцията на Pantera, например групите, в които участваш - Down и Superjoint Ritual както и другите групи, на които помагаш?

Чрез Housecore Records трябваше да реализирам нещата, които ми се искаше да направя в миналото, но не можех заради договорите на Pantera, но когато си заобиколен от толкова много добри музиканти и групи е малко трудно да не помогнеш на тези, които се отличават. Мисля, че започнахме да правим нещата сериозно някъде през 2008г. и бавно надграждаме оттогава насам.

Ти от тези хора ли си, които постоянно имат нужда да бъдат заети с нещо, за да изразходват енергията си в колкото се може повече начинания?

Е, не знам дали колкото се може повече, но да, човече. Не мога да си стоя като някакъв тъпак човече. Просто не мога да го направя. Но има толкова много причини да се занимавам с Housecore като тези, които споменах: някои банди просто имат нужда от стимулиране. Фактът, че разполагам с толкова добро разпространение ще направи много от дисковете и материала на тези групи достъпен за повече хора, което е различно от това само да си свириш на местни концерти, ако се сещаш какво имам в предвид.

Слушахме някои от предстоящите издания на Housecore и ми се ще да поговорим за това. The Sursiks например направо ни отнесоха!

Ах, албумът I Didn’t Know I Was Singing човече - гениален е, абсолютно гениален. David Minnick е човекът. Той е силата зад The Sursiks, много е креативен. Името му ще стане известно когато всичко стане готово. Сред музикантите около него е известен като господаря на реверсията - може да вземе каквото и да е и да го направи да звучи както си поиска. Той прави нещата така, че да звучат оригинално. Способността му да твори музика е на топ ниво, познавам го от толкова много време, че да кажа, че е нереално. Той свири на барабани и на още няколко инструмента. Музикантите, с които работи са също много добри. Не мога да кажа достатъчно за The Sursiks.

Струва ми се , че и HAARP ще се харесат на доста хора. Мразя класифицирането на нещо с думи като "мътилка" и смятам, че ще се харесат на доста хора, които харесват такъв тип атмосфера.

Да, радвам се, че казваш нещо подобно, защото за мен haarp наистина свирят бавно, но да ги наречеш "бавна група" не е много честно. Те са нещо, което обичам да наричам "решително". Понякога са смазващи и музикално са фантастични. Трябва да разбереш, че когато пишеш от шест до десет минутни песни, с всичките тези вариации, това е впечатляващо. Друго нещо, което ми харесва на haarp е, че са чудесни на живо. Sean Emmons е звезда. Страхотен фронтмен. Концепцията на текстовете им чудесна и ако ги попиташ за какво е текста на някоя песен, по-добро си вземи сандвич! Бъди готов за 25-минутен разговор, ако не и един час. Всяка песен е много подробна в историята, която разказва, а начина по-който Sean я пресъздава е уникален. Знам също така, че барабанистът Keith Sierra помага с текстовете, така че те са много задружна група, работят като екип. Всички взимат участие в музиката, харесват ми.

DONOVAN PUNCH също е страхотен. Направо ми напомня за италианските саундтраци от 70-те на филми на ужасите.

Отчасти, но не бих казал напълно. Той определено не е повлиян от филмите на ужасите от 70-те, които аз между другото много харесвам. JACULA бейби. Чудесна група. Невероятно е да слушаш инструментал и по някакъв начин да ти напомня на The Beatles, Jethro Tull, или Led Zeppelin, превърнато в нещо обединено в едно цяло. АКо някой е запознат с паган музиката или в оригинална форма на саундтрака на Wicker Man от 1972г. много от нещата му напомнят на това.

В тази връзка говорейки за обичта ти към хоръра и саундтраците кои са ти любимите?

Господи, един от първите, които ми идва на ум е един от най-въздействащите - оригиналните Halloween и Halloween 2. Синтезатора направо те изпива. Саундтрака на The Changeling е добър, а този на Children Shouldn’t Play With Dead Things още повече. Бих споменал и този на оригиналния Night of the Living Dead. Eraserhead има чудесен саундтрак. Като говорим за музика, която прави филма...House With the Laughing Windows, това не е ли достатъчно?

Да, напълно, макар че мога да говоря за хорър цял ден. Колко помощ получаваш за Housecore?

Имаме няколко служителя и няколко, които помагат навън, става въпрос за около десет души. Най-много. Всичко си правим сами и не се занимаваме с подробности.

Гледах видеото където говориш в университета на Лойола и бях удивен колко силно беше. С уважение към отношението ти към медиите как се чувстваш ходейки по двойното острие, промотирайки лейбъла си и същевременно отстоявайки позицията си пред тези, които имат място в медиите само за собствена изгода?

Виж, аз съм достатъчно голям късметлия да постигна успех в живота си и той е такъв, че показва лицето ти на хората, за разлика от някой бизнесмен, който живее зад затворени врати. Моето лице е в списанията и хората знаят кой съм, познават историята на Pantera. Хората могат да си създадат мнение. Ще бъде така докато не пукна. Така, че честно казано не ми пука особено. Осъзнавам, че хората могат да си пишат каквото си поискат. Преживей го! Приеми го в живота си. Не ме притеснява изобщо, наистина.

Колкото до историята с медиите: никога не съм казвал, че съм най-готиния тип на света. Казвам ти направо: никога не съм казвал, че съм безгрешен и че съм перфектното същество. Така, че ще го чуеш от мен най-напред: имам МНОГО недостатъци. Преебал съм много ситуации. Заслужавам ли да бъда пречукан? Кой може да каже какво заслужават другите? Това е нещо, над което нямаш контрол и това е едно от нещата, с които трябва да се изградиш като характер, личност и като човек...това е просто едно от нещата, които трябва да преживееш.

От друга страна, да бъдеш в положението, в което си, да можеш да говориш в университет като този в Лойола, да има хора, които живеят според думите ти и изкуството, което създаваш...натоварващо ли е да се превърнеш от heavy метъл вокалист идололизиращ Rob Halford до човек, който има ефект над хора, които никога няма да срещнеш, хора, които водят живота си според някои от текстовете ти и изкуството, което предоставяш на света?

Човече какво да кажа за това? Ами фактът, че съм повлиял на хора, които както казваш ти никога няма да срещна и ще съм ги вдъхновил за неща, които са хубави в живота им, без значение с какво се занимават, това е хубаво. Господи, трудно е да отговориш на това. Иска ми се да съм направил повече. Горд съм, но в същото време се чувствам обикновен. Бих поставил нещата така: не мога без хората, които обичат музиката, която правя, без хората, които харесват групата, в която съм, но мразят всичко останало. Тези хора? Бих бил НИЩО без тях. Хората ме вдъхновяват.

Получи ли позитивни реакции от тях по отношение на Housecore?

Да, човече. Получих много положителни реакции, но получаваш само това, което даваш. Не сме издали толкова много неща, но сега е нова година и има доста материал, който ще покажем. Колкото повече неща вадиш, толкова повече реакции получаваш. Досега всичко е хубаво, самият факт, че стоим тук и си говорим. Всичко е ок, човече.

В такъв случай какви са плановете на лейбъла и твоите собствени за близкото бъдеще?

Тази година имаме Warbeast с дебютния им албум, Krush the Enemy. Те са траш банда и къртят мивки. Израснал съм с тези момчета и знам, че са топ музиканти ще видите като почнат да свирят на живо. Освен това имаме The Sursiks и албума им I Didn’t Know I Was Singing , който е брилянтен - вече говорихме за това. През юни ще излезе албума на Arson Anthem където сме аз на китара, Mike Williams от Eyehategod на вокалите, Hank III на барабаните и брат ми Collin Yeo на баса - говорим за седемнайсет песни в рамките на трийсет минути. Става дума за скоростна, хардкор музика и е чудесна.

Също през юни имаме Sky High където Donovan Punch е на китарата и дъщеря му Azrael на вокалите. В края на август или началото на септември излиза албума на haarp и най-накрая саундтрака на филма на Jim Van Bebber - The Manson Family, който излезе през 2006г. Много пъти започвахме и спирахме този проект, но най-после той излиза. Започваме и да миксираме live албум на Crowbar, който се надявам да излезе до края на годината.

Колкото до мен има няколко различни малки неща, които се очакват. Наскоро говорих с момчетата от DOWN и се разбрахме да се съберем в края на годината и да поработим над нови неща. Пиша книга, така че ще се занимавам и с това през тази година. Това ще бъде голя, голям проект. Ще кажа и нещо друго: от известно време пиша малко по-друг тип музика. Дали е тежка? Да, тежка е. Кога хората ще я чуят? Не съм сигурен...когато е готова.