Как го правят - Graspop Metal Meeting 2011  

Лятото е период от годината, през който можеш да правиш много неща на открито, такива каквито не можеш, ако времето не го позволява. Всички знаем какви са те. Когато става дума за музика, това определено е времето на големите концерти и фестивали. През последните няколко години имахме щастието да видим в България най-големите имена в света на метъла, няма смисъл да ги изброяваме. Това, което ни липсваше обаче е един наистина голям метъл фестивал в истинския смисъл на това определение. Някои биха опонирали. Ами Sonisphere през г.? Ами това беше най-голямото музикално събитие, което някога сме имали – големи групи на едно място, разтърсили София в рамките на два дни. Но това не е истински фестивал. Ами Каварна? Да, донякъде може да влезе в тази категория, но мащабите са други. Каварна носи своето уникално очарование, обичаме това събитие и пак ще бъдем там тази година, но все още има много какво да се желае.

Искахме да отидем на наистина мащабен метъл фестивал, първо и най-вече като фенове обичащи музиката си и любимите си банди и второ, за да видим що е то и как се прави. Почти всяка голяма европейска страна прави такъв фестивал през лятото – Waken в Германия, Download в Англия, Rock Arena в Австрия и много други. Ние обаче се спряхме на Graspop Metal Meeting в белгийския град Десел. Причините са много – логистични, музикални, финансови и т.н., но решението да отидем точно там се взе единодушно в рамките на няколко минути. Достатъчен бе един бърз поглед на graspop.be.

Graspop Metal Meeting (GMM) е фестивал с 16-годишна история и доказана репутация. Първото му издание е през 1996г. и оттогава се провежда всяка година. Разположен е на площ около 4 километра в периметър. През последните си няколко издания достига посещаемост от около 130 000 души за трите дни, включително и тази достигайки 132 000. GMM привлича най-големите имена в метъл музиката като още в първото си издание дебютният хедлайнер са самите IRON MAIDEN, които свирят още няколко пъти впоследствие.

И така на 23-ти вече летяхме към Айндховен откъдето с кола под наем се придвижихме до Десел – разстоянието е около 50 км. Настаняването в палатковия лагер на фестивала започва още от обяд на деня преди той да започне. В началото се чудехме защо трябва да сме там цял един ден преди самия фестивал, но разбрахме отговора веднага щом наближихме – огромните като мравуняци тълпи от хора пъплещи към входа нямаше как да се настанят за няколко часа. Повечето хора носеха багаж близо до собственото им тегло – палатки, чудовищни количества бира в кенове, консерви, барбекюта, знамена, дори хладилници и малки генератори. Въобще всичко, за което можете да се сетите (не)предназначено за къмпинг. Единственото малко неудобство е, че няма как да влезеш с кола в кампсайта, но при тези мащаби това е донякъде разбираемо. Самият лагер е огромен, събира десетки хиляди палатки. Не можах да намеря официална информация за площта му, но си представете 3-4 големи стадиона наредени един до друг изпълнени с тенти. А може и да е повече. Кампсайтът предлага всичко възможни удобства – стотици тоалетни разпръснати през определено разстояние, бани (макар и платени), два мобилни магазина на Carefour, изградени пешеходни зони, за да не прескачате безкрайното палатково море, охрана, пожарникари, медицински екипи и т.н. Престоят там е включен в цената на тридневния билет (150 евро).

Когато на едно място са събрани толкова много хора дошли да се забавляват можеш да видиш какво ли не – пияни, напушени, идиоти, забавни, депресирани, дружелюбни, общителни. Предимно белгийци и холандци, но имаше и хора откъде ли не, включително от Австралия и Щатите дошли специално за фестивала. Ако имаше нещо, което се отнасяше за всеки един „жител” на лагера то това беше неизменното крякане на ТИМЕЕЕЕЕЕ (героят от South Park Timmy Burch, чиито реплики се изчерпват до викане на собственото си име). Така и не разбрахме как това се е превърнало в традиция на Graspop, но това е без значение. Факт е, че и ние се приобщихме бързо. Толкова за кампсайта. Снимката отдолу е на половината лагер.



На GMM 2011 имаше 4 сцени – main stage, Marquee I и II, Metaldome. Maine stage-a е ясен. Двете еднакви на големина Marquee-та представляваха две огромни шатри за 3-4 хиляди души където свиреха бандите когато основната сцена се подготвяше за следващата група. Трябва да отбележим, че доста големи имена заслужаващи да са основна сцена свиреха в шатрите, просто защото нямаше място и за тях. Такива бяха AMORPHIS, OPETH, EPICA, ICED EARTH, CRADLE OF FILTH, ARCH ENEMY, да не говорим за BULLET FOR MY VALANTINE, които на някои други фестивали от подобна величина са хедлайнери. В Metaldome-a забиваха по-малко известни банди, макар и там да не липсваха големи имена като PAIN и SOILWORK.



Едно от основните неща, които липсват на българските събития е подобен характер е качественият мърч. GMM предлага цял метал маркет, нещо като Женския пазар в София. Води се извън границите на фестивала и оттам можеш да пазаруваш с истински пари. Официалният мърч щанд се намира непосредствено до сцените и можеш да се снабдиш с оригинални продукти на фестивала и на всяка една банда свиреща там.

Трудно ми е да изброя и всички глезотийки, които се предлагат. От стандартните бързо сглобяеми заведения тип „капанче”, в случая „капанище”, до бутки за какво ли не – неизбежните „frituur” (известните белгийско-холандски пържени картофи, a.k.a. фритки), гофрети, бира, сандвичи и въобще всичко, което можеше да се продаде. Да не говорим за безбройните промоции и игри на спонсорите. Официалната валута в рамките на фестивала са т.нар. токени (token), всеки от които струва по 2.50 евро. Трябва да отбележим, че цените са сравнително високи. Една бира от 0,25 ml струва 1 токен,колкото и едно къпане в кампсайта, порция фритки от 150-200гр. – 3,50 еврo.

Музикалната програма на фестивала започна още на 23-ти в Metaldome-a където цяла нощ се въртя класацията Video Top 100. Разбира се, всичко започна официално на 24.06 в 11:30ч. Местно време с първата банда на main stage-a – FM. Разбира се няма как да отделим място за изпълненията на всяка една от всичките 75 групи, а и то няма как физически да видиш всички, освен, ако не отделяш за всяка по 20 минути. Затова ще се спрем на няколко, които наблюдавахме и ни направиха впечатление.

24 юни

DIO DISCIPLES (Main stage)

DIO DISCIPLES е трибют група на великия Dio, с музиканти от неговата собствена група като китаристът Craig Goldy и ударникът Simon Wright. На вокалите бяха Tim “Ripper” Owens и Toby Jepson. Изпълнението беше страхотно, а ние си припомнихме класики като Holy Diver, Egypt и Heaven and Hell.

FOREIGNER (Main stage)



Първият ден на GMM събра предимно олд-скуул хард рок банди на main stage-a. FOREIGNER са една от тях. От оригиналния състав е останал само Mick Jones, но това не пречи съставът да е на най-високо ниво. Новият вокалист Kelly Hansen успя да разпее на няколко пъти публиката, въпреки неприятния ситен дъждец с хитове като Double Vision, Urgent (да онази от Ловци на Духове) и Cold As Ice.

SEPULTURA (Marquee II)



SEPULTURA определено не са това, което бяха. В добрите им години с братята Cavalera сигурно щяха да са на основна сцена, ако не и хедлайнери. Сега обаче трябваше да се задоволят със шатрата. Това обаче не им попречи да забият мощно залагайки на класики като Refuse/Resist и Roots Bloody Roots. Чухме и едно-две парчета от новия им албум Kairos, който излиза на 12 юли и обещава да е значително по-добър от последните няколко, които са доста противоречиви.

KoЯn (Main Stage)




KORN също не са това, което бяха, но все още си остават една от най-големите “ню метъл” банди с огромно количество фенове. Бандата заложи на чистото свирене, без допълнителни ефекти, но пък предложи най-доброто от репертоара си. Парчета като Blind, Freak on a Leash, Got The Life, Twisted Transistor са известни на всички, така че бандата остави предимно положителни впечатления.

EPICA (Marquee I)



EPICA е една от любимите ни банди и със сигурност една от причините да отидем на GMM. За да успеем да влезем в шатрата трябваше да жертваме последната песен на KORN, но след перфектния им концерт в София преди няколко месеца нямаше как да пропуснем. Mark Janssen и Simone Simmons отново бяха на обичайната си висота като успяха да предложат материал от повечето от албумите си, въпреки краткия 1-часов сет (което беше и най-големия недостатък). Отново се разцепихме на резачки гарнирани с нежния глас на Simone като Resign to Surrender, The Obsessive Devotion, Martyr of the Free Word и др.

SCORPIONS (Main Stage)




Хедлайнерите на първия ден бяха динозаврите от SCORPIONS, които са на прощалното си световно турне. Това вероятно беше последният път когато ги гледаме на живо. Тази група е вече на 46 години и хората са решили да се пенсионират. Не и обаче без да дадат за последно на феновете си това, което могат най-добре – хард рок от най-висока класа. Трябва да отбележа, че концертът им в Каварна през 2009г. ми хареса повече – с повече хитове, по-добро пеене на Klaus Meine. Последният определено не беше в най-добрата си форма в Белгия, може би вече мисли за заслужената си почивка. Ако има някой, който беше в топ форма както винаги то това са двамата китаристи – основателят Rudolf Schenker и Matthias Jabs. Особено вторият, който ни разцепи с виртуозно свирене и маркови сола. Бандата заложи на по-разчупен сет, който не беше изпълнен само с хитове. Имаше доста от последния им албум Sting in the Tail – едоименната песен, Raised on Rock и др. Разбира се имаше и класики – The Zoo, Blackout, Still Loving You, Rock You Like A Hurricane. Изненадващо липсваше Wind of Change. Неприятно впечатление направи публиката, кото Meine така и не успя да раздвижи и разпее достатъчно въпреки непрекъснатите си опити. Все пак SCORPIONS направиха един достоен завършек на първия ден от фестивала, а ние съжаляваме, че вероятно няма да ги видим пак на сцена.

25 юни

Единственият fail на фестивала беше ларингитът на OZZY OSBOURNE, който не му позволи да заеме достойното си място на хедлайнер на втория ден на GMM. За щастие други титани – JUDAS PRIEST се съгласиха да поемат тази роля с 2-часов концерт. (Съвет към бг промоутърите – когато някоя банда отпадне кажете го веднага. Да, ще загубите пари сега, но ще спечелите уважение, което ще ви се върне тъпкано следващия път. Така както направиха белгийците.)

LACUNA COIL (Main Stage)



Едно от разочарованията на фестивала. Външният вид и пеенето на Cristina Scabbia не са достатъчни, за да компенсират сивото изпълнение на бандата като цяло. Жалките опити за тежки вокали на Andrea Ferro определено дразнеха или поне мен. Общо взето няма какво повече да кажа за това изпълнение освен, че не ни се понрави много. Като, че ли предпочитаме да гледаме и слушаме тази банда само на запис.

SUICIDE SILENCE (Marquee I)




SUICIDE SILENCE бяха една от най-екстремните банди на фестивала, ако не и най-екстремната. На мен лично ми беше интересно да чуя вокалите на Mitch Lucker на живо. Не знам как този човек успява да изпълнява смесицата си от death ориентирано ръмжене с блек писъци в продължение на един час, но не му личеше да го затрудняват особено. Общо взето тежка музика от екстра класа.

FIREWIND (Main Stage)




FIREWIND са една любимите групи на българската публика и нямаше как да не се изкефим максимално и на четвъртия ни техен концерт. Бандата заложи предимно на парчета от последните си два албума, явно за да се представи на местната публика, но ние лично нямахме нищо против. За пореден път на виртуозно ниво бяха лидерът-китарист Gus G. и пианистът Bob Katsionis, както и разпознаваемият глас на Apollo Papathanasio. FIREWIND определено се понравиха на местните фенове с професионалното си изпълнение под дъжда.

WHITESNAKE (Main Stage)



WHITESNAKE са банда, която е трудно да опишеш в три реда. David Coverdale отдавна е институция в сферата, доказа го и този път. Висококачествено изпълнение, а сред нещата, които чухме бяха Is This Love, едноименната песен от новия албум Forevermore, Here I Go Again и др.

BULLET FOR MY VALENTINE (Marquee I)

BULLET FOR MY VALENTINE определено не са банда за втора сцена. Шатрата беше изпълнена до пръсване, а това беше един от малкото пъти в които публиката се разгорещи максимално. BFMV е една от най-бързо развиващите се млади банди, със само три албума зад гърба си и въпреки това Matthew Tuck и компания заслужено са си изградили сериозно име, с качествената си музика и представяне на живо.

JUDAS PRIEST (Main Stage)




JUDAS PRIEST услужливо се съгласиха да поемат диригентската палка от разболелия се Ozzy. Хеви метъл легендите от Бирмингам ни зарадваха с 2-часово лазерно шоу и метъл какъвто само те си могат. Липсата на оригиналния китарист K. K. Downing не беше чак толкова осезаема защото младия Richie Faulkner се справя доста добре. Rob Halford си е Rob Halford и всичко за него отдавна е казано. Бандата заби точно 20 парчета, сред които разбира се Breaking the Law, Painkiller, Living After Midnight и мн. др.

Сред останалите интересни изпълнения за втория ден бяха тези на ARCH ENEMY, CRADLE OF FILTH, MOONSPELL, TRIPTYKON, BLACK LABEL SOCIETY, MONSTER MAGNET

26 юни

От наша гледна точка това със сигурност беше най-силният ден на GMM със уникални изпълнения на основната сцена и не само.

AMORPHIS (Marquee I)

Първата банда, която ще отбележим са финландските майстори от AMORPHIS. Наши и на българската публика любимци и този път не изневериха на себе си с метъл от висока класа, страхотен звук и виртуозни инструментали. Групата изпълни неща от цялото си творчество включително и новия албум The Beginning of Times.

KREATOR (main stage)

Най-силната траш група от Германия за пореден път вдигна във въздуха върлите си фенове в белгийската жега. Miland 'Mille' Petrozza знае как се правят нещата и с парчета като Hordes of Chaos, Tormentor и Phobia не остави и капчица съмнение в това.

MASTODON (main stage)

MASTODON е група за ценители на високото инструментално майсторство. Бандата единодушно спечели приза за такава вдигнала най-голям шум като вероятно се е чувала и в съседните страни. Единствения недостатък за мен беше, че изсвириха само една песен от последния им албум – едноименната Crack The Sky, който за мен е най-добрия им досега.

AVENGED SEVENFOLD (Main Stage)




Определяните за новата „пълначка на стадиони” американци със сигурност могат да претендират за хедлайнери на който и да е фестивал. Разбира се, този път това не стана заради наличието на SLIPKNOT, но това не им попречеи да взривят всичко наоколо. Изпълниха най-големите си хитове като Nightmare и Almost Easy, но все пак пропуснаха най-големия – Bat Country. Фронтменът M. Shadows без съмнение знае как да се държи на сцена, а китаристите Synyster Gates и Zacky Vengeance израстват все повече и повече. Декори в тон с последния им албум Nightmare и множество пироефекти увеличиха неимоверно удоволствието. Искаме ги в България!

OPETH (Marquee I)

Още някой, който заслужава да е на основната сцена е Mikael Åkerfeldt. OPETH са уникална банда, нещо в което ще се убедят тези от вас, които ще ги видят на Kavarna Rock Fest. Трудно ми е да се сетя за много банди, които са на по-високо музикално ниво от тях. Åkerfeldt за пореден път пускаше шегички, успя да се заяде и с двама трима от феновете. Чухме и цял един акорд от очаквания нов албум . Сред нещата които чухме са The Lotus Eater, Hex Omega и The Drapery Falls както и още три песни. При продължителността на едно парче на OPETH от около десет минути средно, времето стигна само за толкова.

ROB ZOMBIE (main stage)



При ROB ZOMBIE имаше всичко, от което се нуждае едно качествено шоу – звук, изпълнение, пироефекти, сценарии, цици и т.н.. Впечатляващо!

SLIPKNOT (main stage)




Кулминацията както винаги си е за накрая. Въпреки всичките проблеми около бандата дошли със смъртта на Paul Gray, всеки един от тях си остава професионалист. Чудовищно изпълнение от началото до края, идеален звук, раздаване от всеки един от бандата като за последно. Corey Taylor беше в неверотна гласова форма както винаги, макар и на няколко пъти сълзите да напираха в него когато ставаше дума за Paul. Около 2/3 от публиката беше дошла специално заради тях. За първи път виждам да има повече хора в мошпитовете отколкото извън тях. За първи път виждам и 50 000 души да коленичат по команда преди да подскочат на Spit It Out. Чухме всичко - Wait and Bleed, Before I Forget, Left Behind, Psychosocial, Spit It Out. Епичен завършек!

За финал трябва да кажем, че вече правим планове за догодина. Докоснахме се до един наистина професионално организиран фестивал, на който не му липсваше нищо от началото до края. Време е и в България някой да се престраши да инвестира и да следва западния модел в дългосрочна перспектива. Опит лесно се черпи!

Снимки: graspop.be и личен архив