Timo Tolkki се отказва от музикалния бизнес  

Бившият китарист на STRATOVARIUS и настоящ на SYMFONIA Timo Tolkki направи следното изявление чрез Facebook страницата си:

"Не знам колко от вас ги интересува това и честно казано не ме интересува особено, но просто записвам някои мисли относно SYMFONIA и други неща в живота ми.

Оказва се, че всичко започна от една торта. Помислих, че е някаква шега на небесата когато двама фенове ми подадоха торта след последния концерт на SYMFONIA в Южна Америка и след като сме прекарали нощта в студен мотел за 15 долара с мухлясали стени, все едно сме в затвор в Сантяго (Чили), и свирили пред публика варираща от 150 до 300 човека. Тогава си помислих, че това е черешката на тортата. Сладкишът ми казваше по забавен начин: "Хей, Тимо, не виждаш ли? Това е краят." И започнах да преосмислям цялата си музикална кариера.Това се случи през юни.

Преди точно година летях до Швеция, за да запиша три демо парчета, които бях композирал, надявайки се да запиша и малко вокали с André (Matos, вокалист на SYMFONIA , екс-ANGRA). За шест дни успях да изтискам около шест часа пеене от него. Това стана между ходенето в супермаркетите, смяната на чаршафи и опитвайки се да разреша някои от личните им спорове. Започнах да се замислям дали е толкова добра идея. Обаче хората харесаха демотата и така се стигна до продуцирането на дебютния албум на SYMFONIA In Paradisum, за което направих около 1000 работни часа.

André Matos ясно ми каза, че тази банда не трябва да ходи по участия, ако не изкарва пари от тях. Съгласих се принципно, но едновременно с това знаех, че хората ще се отнасят с нас като към нова група, а не като Спартакус на метъла където вратите ще се отварят ей така, сякаш си суперзвезда.

Uli Kusch (бивш барабанист наSYMFONIA) влизаше и излизаше от групата заради контузия в ръката и по средата на записите на вокалите ми прати мейл, за да ми каже, че никога повече няма да свири на живо защото е уморен от смърдящите на урина гримьорни, хаосът, пътуванията и т.н. Опитах се да му кажа, че това не е каквото се бяхме разбрали. Той ми отговори, че ако SYMFONIA направи втори албум, името му може да се използва за 10 000 евро, но ще записва Alex Landenburg. След още десет минути ми изпрати смс, за да ми каже, че трябва да му платя и данъците, така че използването на името му ще струва 13 000 евро. Не отговорих на това, но ми се стори трудно за вярване. Тогава Matos загуби гласа си по средата на сесиите за четири дни и докато търсихме кортизон сред най-дълбоката шведска провинция, започнах да си мисля, че нещата няма да се получат.



Е, успяхме да завършим вокалите, направихме интервютата и издадохме албума. Все още смятам, че е добър.

Цунамито в Япония ни обърка малко тур плановете. След това André ми каза, че можем да направим изгодно турне в Ю.Америка организирано от мениджъра му. Очевидно имаше някакъв мистериозен инвеститор замесен в играта. Трябваше да се замисля още като чух думата "инвеститор". Реших да направим турнето и след 30-часови полети по оста Хелзинки-Франкфурт-Рим-Сао Паоло, кацнахме само, за да ни кажат, че турнето е отменено. Вече бях готов да си купя обратен билет към Финландия когато успяха да постигнат споразумение и направихме шест участия, ако не се лъжа. Това беше най-ужасното и тежко турне, което съм правил в кариерата ми.

Пианистът Mikko Harkin хвана някакъв вирус и почти разви пневмония.

Лежейки два дни в хотел за F1 (най-евтиния, който можеш да намериш в Сао Паоло), започнах да се замислям за бъдещето ми на музикант.

Когато получих информацията за продажбите на албума от Edel Records и докладите за билетите от летните фестивали реших да се откажа. Нямаше смисъл да се опитвам да завладея света на метъла след като беше очевидно, че няма достатъчен интерес. Не ме разбирайте погрешно, нямам проблем с липсата на интерес. Тогава се замислих за кариерата ми. Около 3000 концерта, 20 години, 20 албума, продуциране, уроци, пътувания. Осъзнах, че съм направил много.

Предполагам много от вас знаят, че страдам от Биполярно афективно разстройство, една от най-ужасните ментални болести, която с лекарства и спокоен начин на живот може да се контролира макар и да е нелечима. Да свириш в пътуваща банда не отговаря точно на спокойния начин на живот. В дългите турнета със STRATOVARIUS можеше да умра, ако не бях диагностициран и не се шегувам. На трети март ще навърша 46. Тази есен взех решение да се оттегля за известно време от музикалния бизнес и да се концентрирам над нещо друго.

Имам чудесни жена и дъщеря, която се очертава като певец на световно ниво. Започнах отново да преподавам уроци по китара. Снимам. С други думи - водя нормален начин на живот. Осъзнавам, че годините са оставли своята следа и трябва да започна да оздравявам, а има много за лекуване.

Музикалният бизнес е в екстремно болестно състояние в момента и няма да се подобри. До няколко години ще разберем накъде ще поеме. Може би някой ден ще участвам отново, а може би и не. В момента наистина не знам.

Та какво за бъдещето ми? Ако се интересувате от него мога да кажа, че е много възможно никога повече да не запиша каквото и да е. За някои от вас това може би звучи като успокоение.

Не знам какво ще ми донесе бъдещето, но искам да благодаря на всички вас, които ме подкрепяхте през тези 22 години.

Тези от вас, които не ме подкрепят и продължително ми се подиграват, например в Stratoboard (официалния STRATOVARIUS форум), което ме натъжава изключително много главно поради липсата на респект за това, че тази банда е била моята визия в продължение на 22 години и която все още изпълнява 80% от песните ми, макар и да има само двама от оригиналния състав, искам да благодаря и на вас, защото без вас никога не бих могъл да направя всичко, което съм направил.

Беше чудесна кариера. Надявам се бъдещето да донесе нова музика, но най-вероятно няма. Но накрая мога да кажа, че извървях пътя си.

Надявам се да се срещнем някъде. Пазете се."