Marco Hietala от NIGHTWISH: "Бях си метъл откачалка от самото начало"  

Marco Hietala е басист на NIGHTWISH от 2002г. насам. Освен да опъва жиците Marco е и втория вокалист на групата, с наистина запомнящ се глас, а от време на време дори пише песни като The Islander например. Предлагам ви обширно интервю с него на Steven Rosen от ultimate-guitar.com за едно кило неща....

Познаваше ли Nightwish преди да се присъединиш към тях.

Ами познавах групата защото съм свирил в различни групи преди това. Когато те започваха кариерата си, веднъж подгряваха за една от групите, в които бях. Беше някъде през 1998г. и подгряваха група, в която все още съм - TAROT. Освен това свирих и в една друга банда, която се казва SINERGY и имахме съвместно турне с Nightwish за около 5 седмици в Централна Европа. Постепенно се запознавах с работата им и някъде през 2000г. осъзнах, че ще станат голяма работа.

И по някакъв начин бях станал по-близък с тях и да си говоря с Tuomas (Holopainen) беше много лесно защото харесвахме еднакви книги и филми и разни такива.

Момчетата ми се обадиха през 2001г. и ме попитаха дали бих се заинтересувал да свиря на бас в групата. Аз отговорих, че ще отида при тях и ще го обсъдим, пък каквото стане. Въпреки, че се разбрахме да им отговоря след две седмици, аз бях сигурен, че вече съм се съгласил и ще го направя. По това време живеех в Хелзинки и момчетата дойдоха да ме вземат от гарата, след което отидохме в една бензиностанция и си купихме купища бира и отидохме на репетиция и свирихме пиейки, получи се добре.


В Tarot си свирил с брат си Zachary нали така?

Да, това е дългосрочния ми проект, започна още от 80-те.

Когато започна да свириш на бас, мислил ли си, че свириш музикален стил, който смесва класическата музика с метъла? Изобщо имал ли си на ум какъв тип музика ще свириш?

Да, със сигурност. Бях луднал по метъла още от началото. Бях някъде на 8 когато приятел на баща ми ми сложи едни слушалки на ушите и ми каза да слушам. А песента беше Fireball на Deep Purple и направо се разбих. Тогава се запознах с цялото творчество на Rainbow с Dio на вокалите и една от любимите ми беше Gates of Babylon, така че да, бях навътре със симфоничния метъл през цялото време.

Значи началото за теб е била музиката на Purple комбинирана с оркестър и начина, по който Ritchie Blackmore напасваметъла с класическата музика?

Да, харесват ми тия неща. Разбира се по онова време слушах и другите актуални тогава групи Sabbath и Judas Pries. Да, определено ми харесва да комбинирам нещата с хубави контрасти.

Преди да се присъединиш към Nighwish си работил с друга певица, Kimberly Goss в Sinergy? Винаги ли си бил привлечен от групи с женски вокали?

Да, но никога не съм бил истински привлечен от нито една от тях. Не бях особено привлечен и от Nightwish, от първите им нека да кажем два албума когато Tarja пееше като оперна певица. Не бих си купил това. Но когато, нека го наречем, слезе малко на земята като в някои песни от Wishmaster, тогава вече истински ми харесаха.

Значи преди Wishmaster си смятал звученето на групата за леко попмпозно?

Ами имам в предвид, за вокалите, ако използваш оперни техники през цялото време не е много.... майсторско е, но не е вдъхновяващо.

Какво беше да работиш с Tarja Turunen?

Беше наистина лесно. Или поне беше докато тя беше едно обикновено финландско момиче, а ние обикновени финландски момчета. Много лесно. Все още си мисля, че сривът между нас дойде от това, че тя слушаше някои наистина лоши съвети от мъжа си и накрая си мислеше, че тя сама по себе си е по-струваща от нас. И, че те могат да налагат правилата. А така не може. Просто не се съгласихме с това.

Значи когато тя беше вече в студиото и дадохте началото на записите сте знаели, че сте направили верния избор да я доведете в Nightwish?

Свириш доста опростено.

Да, защото съм от старата школа. Учил съм се от типове като Geezer Butler и Bob Daisley. Харесва ми да се движа праволинейно и когато намериш място, да добавиш нещо интересно. Но като цяло обичам да свиря праволинейно като смята, че това придава едновременно по-груув и по-хеви звучене. Така си мисля аз. Аз съм само една пета от групата, но от мен зависи доста как ще звучи като цяло.

Събирате ли се двамата с Emppu да мислите заедно за отделните части. Казваш ли му "Хей човече какво е това, което свириш, ще удвоя този риф с теб"?

Точно това правим, същото се отнася и за клавишните и ударните... "Добре, ще изкараш това на преден план, а аз ще те следвам. Как ти звучи?" И бла-бла, такива неща. Да, навлизаме в детайлите.

Понеже има толкова много музика в тези парчета, трябва да мислиш за това, което свириш. Да намериш правилния тон, да го сложиш на правилното място, това си е една доста трудна работа.

The Islander е песен написана и изпята от теб, което показва една друга страна на групата. Запознат ли си с песента на Procol Harum - Salty Dog? Двете песни са напълно различни като стил, но имат същия акцент - необятното море и широките брегове.

Разбрах те. Знам песента и я слушам и преди и сега и смятам, че е чудесна. Цялата композиция обаче е различна, но разбирам какво искаш да кажеш, че има визия за морето.

Откъде идва това очарование? Имате ли плажове във Финландия?

Имаме известна брегова ивица, но Финландия е много "водна" страна. Имаме чудовищен брой езера. Така, че водното очарование може да дойде отттам, но разбира се знам, чеTuomas е обсебен от морето защото е искал да стане морски биолог в училище.

Откъде дойде целия този аранжимент с акустичната китара и тези морски шумове?

Имах си този акустичен риф както и строфите и знаех, че ще стане песен, ако намеря точния припев. Всеки път когато се пробвах, не усещах, че съм намерил правилния. И тогава си помисли какво ли ще стане, ако го направя малко по-мелодичен и се получи. Арангимента на оркестъра го направиPip Williams.

Имах демото в акустичен вариант заедно с ритъма. Ударните ги направих на машина, звучеше горе-долу като етнически барабани както е сега, без чинели и всичко останало. Пуснах го веднъж на момчетата и Tuomas каза, че е страхотно. Дадох им демото и просто го записахме. Работният текст също беше готов, изпях и няколко строфи с припев и когато той чу песента, той каза, че би искал да я напише като песен за самотния фар и аз се съгласих защото си пасва.

Другата крайност е отварящото парче The Poet and the Pendulum. Това е огромна работа с аранжименти и различни части. Тази песен не само отваря албума, но и представя гласа на Anette пред публиката както и различни музикални елементи.

Всички си мислехме, че тази песен би била добра за начало на албума, докато всички останали групи слагат някоя къса и компактна, която може да се пусне по радиото. Но ние си казахме, че трябва да сложим нещо, което представя пълната картина на това, което правим. Самите ние не осъзнавахме колко правилно е това решение. Но като завършиме миксирането на песента и я чухме разбрахме, че тя наистина показва това, което сме.

Някой от бандата слуша ли класическа музика? Sibelius е финландски композитор, а има и други.

Смятам, че всички ние произхождаме от музикално активни семейства, баща ми е истински фен на стария джаз, родителите ми имат класически записи и аз ги чух когато бях малък. И ако откриеш нещо, което ти харесва то остава в теб. Например Finlandia на Sibelius е доста впечатляващо. Наистина съм щастлив, че можем да свирим подобни неща с музика си.

Задавал съм следващия въпрос на музиканти от Финландия и Швеция и тази част на Европа - защо тези страни правят толкова драматична и мрачна музика? Поради същата причина ли Калифорния със слънцето си и морето изкарва група като the Beach Boys? Толкова ли е просто обяснението, че е свързано с околната среда?

Това е нещо, което сме се питали. Трябва да има нещо общо с националното самосъзнание когато правиш нещата по толкова мрачен начин. Но ние финландците като народ не сме толкова черногледи. Ние сме строго резервирани, това е вярно, но и хумора ни е черен и всичко изглежда мрачно. Открихме, че да правиш нещата в минор вместо в мажор е някак си по-изразително.

И преди сме се докосвали до сърцето на музиката на Nightwish и това бяха добри песни. Но не е само това. Музиката е интелигнетна без да е арогантна, предизвиква слушателя. Групата е като придобит вкус, изисква повече от едно прослушвания, за да я разбереш истински.

Това е нещо, с което съм съгласен. Dark Passion Play например е доста труден за разбиране от първото слушане. И за да бъда честен в процеса на слушане и записване някак си открих себе си в него. И въпреки, че сме репетирали много, все още като изпълняваме всички инструменти, оркестърът, хорът, вокалите, всичко това израства в мен. И въпреки, че че имахме голяма вяра в проекта когато го започвахме и знаехме, че ще излезе нещо наистина добро, все още изглежда, че надмина очакванията.

Значи знаеш, че публиката ви ще бъде предизвикана да направи услие докато вникне в музиката ви. Интервюирах John McLaughlin, който каза, че иска да накара публиката да се напрегне и не иска да прави музиката си лесна за слушане.

Да, това е вярно. Когато правиш албума и музиката искаш да е ефективно. Искаш да накараш хората да усещат неща, които не са очаквали, че ще усетят. Да ги изненадаш до сълзи или да ги побъркаш или каквото и да е. Това означава, че правиш нещо, което си струва и може да размърда хората.

Мислили ли сте изобщо за нов албум?

Да, знам, че Tuomas има няколко готови песни. Аз също имам някои неща, които искам да запиша в демо вариант когато свърши турнето. Ще започнем да си разменяме дискове и материали, ще видим какво ще излезе.

И нещо, което спомена по рано - че това ще бъде втория албум на Anette и тя ще вземе по-голямо участие в него.

Да, така е. Досега само се опитвахме да видим докъде сме стигнали, какво имаме и в каква насока ще се водим. И този път ще бъде много по лесно, защото ще я въвлечем в работата веднага щом започнем.